Едно вежливо таралежче тръгнало по своят вежлив път и среща тримата мускетари на конете си и решавада ги позддрави по своят вежлив начин:
— Здравей Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Атос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Портос!
— Здравей вежливо таралежче.
— Здравей кон на Арамис!
— Здравей вежливо таралежче.
Поговорили и станало време мускетарите и конете им да тръгват и вежливото таралежче ги изпратило по своят вежлив начин:
— Довиждане Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Атос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Портос!
— Довиждане вежливо таралежче.
— Довиждане кон на Арамис!
— Довиждане вежливо таралежче.
Повървяло малко и кой да види… Алибаба и четиридесетте разбойника на свойте камили…
Чукчата е в Москва със семейството си. По някое време си губи жената. Отива при един милиционер и му казва:
- Другарю милиционер, загубих си жената. Давай да ходим да я търсим.
- Дай описание.
- Какво е това "описание"?
- Ами ето, за пример ще ти дам описание на моята жена. Висока, стройна руса, със сини очи, големи гърди, дълги крака…
Чукчата се замисля дълбоко и вика:
- Знаеш ли какво, я по-добре да ходим да търсим твоята жена!