Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 15°
Малкият Иванчо постоянно тормози майка си с въпроси и накрая на нея й писва и му казва: - Ако продължиш така, ще се изнервя, ще се разболея, ще дойде доктора, няма да може да ми помогне и ще умра… - И после какво ще стане? - Ще ме погребат и няма да ме има вече. - А как ще те погребат? - Ами така - идва черната катафалка и ме отнася към гробищата. - А аз ще може ли да седна на предната седалка до шофьора?
Иванчо и Марийка 3,360 прегледа
Следващ →

Още вицове

Двама приятели седят в едно заведение. Пият по трето питие. Към 11. 30 започват да гасят лампите в заведението. Единият казва "ела да отидем в къщи, има две бирички в хладилнилника, да отидем да ги цицнем. Отиват, домакинът казва, "влизаме много тихо, да не събудиме жената, защото ще стане и ще ни издуши" Влизат, домакинът вади биричките , гостенина иска да пикае. Домакинът казва: Първата у десно, да не се пъхнеш у лево, щото там спи жената и ще стане да ни издуши. Госта ляво/дясно/ляво/дясно/ и се пъха в дясно. Там вижда мъж и жена в леглото. Връща се при домакинът и казва: При жена ти лежи един мъж. А той отговаря: не викай толко силно БИРИЧКИТЕ СА САМО ДВЕ ! ! ! В полицията: - Помогнете, мъжът ми изчезна, трябва спешно да го намерите - не мога да живея без него! - Кога изчезна? - Преди две седмици. - А защо чак сега се обаждате? - Днес получава заплата. Полицията на мястото на самоубийство - три блондинки скочили от последния етаж. При огледа, инспекторът вижда, че едната е жива и пита: - Абе, такива красиви момичета, защо скочихте от покрива? - Ми пробвахме дали ще летим с новите превръзки с крилца... Писмо на Графиня Анета до Граф Артур. Мили Графе, Всяка топла, лятна вечер, когато се качвам на ку- лата на нашият планински замък, в минута на тиха умо- ра ти знаеш с какво нетърпение очаквам да се изпра- ви пред мен раздавачът, но надеждите ми са напра- зни. Ако продължаваш така да ме мъчиш, помни, че пи- ша за последен път. Отчаяна съм. Твоята мила Ани- чка повече няма да видиш и ще си останеш с ху- бавите копнежи, спомени и с цветната снимка мо- я в ръка. Твоя Анета. (прочети през ред) - Докторе, моля ви да ме преместите в друга стая. - Защо? - Съседът ми всяка вечер си пъха два от пръстите в контакта и крещи: "Аз съм лампион!". А вие знаете, докторе, че не мога да спя на лампа.