Имало едно време четирима, които се казвали Всеки, Някой, Кой-ли и Никой.
Винаги, когато имало някаква важна работа за вършене, Всеки бил сигурен, че Някой ще го направи. Кой-ли би могъл да го направи, ала Никой не го правел.
А когато Никой не го правел, Всеки се ядосвал, защото това нали било работа на Всеки.
Всеки мислел, че Някой ще го направи, а Никой не разбирал, че няма да стане.
Следователно, Всеки обвинявал Някой, когато Никой не правел онова, което Кой-ли би могъл да прави.
Двама приятели не се били виждали от години и се срещнали случайно. Единият казал на другия:
- Хайде да отидем на едно кафе, да се видим по-добре?
- Ааа, не мога, ще липсва Киряков.
- Тогава довечера?
- Не може, Киряков заминава командировка.
- Ами утре или през седмицата?
- Не мога, Киряков цяла седмица няма да го има.
Ядосал се първият и казал:
- Добре де, поне ми кажи кой е тоя Киряков!
- Абе и аз не го познавам, ама ходя да чукам жена му.