Неделя, 11 октомври 2026 | Първомай Облачно 23°
Робърт Бърнс Финдли (преведено на "бургаски") - Кой лопа тъй посряд нущя? - Яз лопам - речи Филю. - Въри си. Яз ни съм такваз! - Ни си ли!? - речи Филю. - Си чул ти някуй уйдурма... - Съм чул ми! - речи Филю. - Възгеч бе! Въх, чи срамута... - Ми... срам ма й! - речи Филю. - Да зема ся да дода вън... - Ила, де - речи Филю. - На портата сидиш кат пън. - Кат пън съм - речи Филю. - Да флезиш, ама де да знам... - Да фляза - речи Филю. - Ши гръмни целия мигдан! - Ши гръмни - речи Филю. - Виднъш да скочиш тос дувар... - Ши скоча! - речи Филю. - Шта праа дармадан пужар. - Напрай ма! - речи Филю. - Шта пусна, ама глей сига... - Пусни ма! - речи Филю - Шми висниш утре сигур пак... - Шти висна! - речи Филю. - Пък утпудир да си мълчиш! - Ш` мълча, ми! - речи Филю. - Оф, ши стисна май учи... - Стисни ги - речи Филю.
Разни 5,413 прегледа
Следващ →

Още вицове

Планински път, гора, завои, в хендека стои хубаво маце - плаче и маха с ръка. Спира един пич, излиза и пита: - Кво става? На автостоп ли искаш? - Господине, трагедия, обърнахме се с колата в дерето, мама, татко и брат ми загинаха, само аз излезох невредима, извадих късмет! - И аз извадих късмет - казва пича, разкопчавайки панталона си... Баща и син отишли за риба. Ама нещо рибата не кълвяла на червеите и бащата почнал да се нервира. По едно време питал сина: - Къде са бисквитите дето ти ги даде майка ти, да пробваме с тях - може на тях да кълве. - Аз... тате, изядох ги... Минало още малко време, рибата все така не кълвяла, и бащата попитал: - Дай малко салам от сандвичите дето майка ти ги приготви. - Съжалявам тате, ама... и тях ги изядох... Примирил се бащата и продължил да хвърля на червеи. Но минали само няколко минути, след което бащата просто не издържал и рекъл: - Синко, я вземи да изядеш поне и червеите и да си ходим... Блондинка чете вестник. В една статия пише, че в Лос Анджелис на всеки час човек попада под гумите на автомобил. Изумена блондинката възкликва: - Господи, не му върви на бедния човечец! Между съпрузи: - Скъпи, ще ме обичаш ли когато остарея и погрознея? - О, скъпа, с годините, ти наистина, може би, ще станеш по-стара, но по-грозна - едва ли! В казармата командирът строил войниците: - Иванов, какво е родина ? - Ммм... не знам! - Родина - това е твоята майка, Иванов! Петров, какво е родина? - Това е майката на Иванов, командире! - Не Петров, това е твоята майка! Сега какво разбра? - Ми, че с Иванов сме братя.