20 февруари, София, сняг...
Колеги обсъждат кой как е стигнал до работата, всеки се оплаква, а Петьо казва:
- Аз си дойдох съвсем нормално, никакъв сняг по пътя, нито по спирките.
- Стига, бе! Лъжеш!
- С метрото дойдох.
Жена седи до леглото на умиращия си съпруг. Той я пита:
- Миме, помниш ли, когато ме взеха в армията, ти беше ли с мен?
- Да, скъпи!
- А помниш ли, когато ме уволниха от работа и няколко години не можах да си намеря нова, тогава ти беше ли с мен?
- Разбира се, скъпи!
- А помниш ли, когато ме прегазиха пиян и лежах в болницата три години. Ти и тогава ли беше с мен?
- (Плачейки) Да, мое съкровище!
- И сега, когато умирам ти седиш пак до мен. (Жената започва да ридае).
- Миме, мисля си, че ти ми носиш само нещастие! ...