Две костенурки вървели през пустинята. Имали само една манерка с вода, която скоро взела да привършва. Едната от костенурките предложила: "Хей, аз ще отида да търся оазис, а ти стой тука и ме чакай. И да не си пийнала от водата преди да съм се върнала, защото ако не намеря оазис, ще трябва да изкараме с това, което имаме!!!".
Другата отвърнала "Добре!"
Тръгнала първата, а втората започнала да чака и чака...
Минала година - първата не се връщала а втората все повече ожаднявала. Минали две години същото. На третата година
втората костенурка не издържала и надигнала манерката. В този момент първата изскочила от близкия храсталак, където се била скрила, и започнала да крещи: "Ееее, ама ако ще се лъжем, аз по-добре въобще да не тръгвам!!!"
Две мутри си вървят по улицата. Единият казва:
— Я гледай ония на последния етаж. Ба… то много високо!!!
— Вярно, бе! Тоя ако тръгне да пада, ще си пада пет дни!
— А дали ще оживее?
— Да бе да! Пет дни без храна и вода…