Червената шапчица, Ги дьо Мопасан
Вълкът я срещна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все още се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш виждаше как тя се разсъблича, как фустите й една по една падат и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.
През нощта храбрец върви през гробището и дъвче баничка. Изведнъж от тъмното към него се протяга ръка и се чува сърцераздирателен вопъл:
- Да-а-ай!
- Б-б-баничката ли?
- Не. Хартийката-а-а