Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°
- Тате, а с мама как сте се запознали? - Много лесно. Отворих някакъв телефонен указател, сложих си пръста на една страница и набрах номера. - И какво? - Уцелих мама на работа. Поговорихме. Мама веднага ми хареса. И гласа й, и мисленето й, и как се изразяваше. - А как се казвала на мама работата? - Ох, дъще, отдавна беше...Впрочем, сетих се, "секс по телефона" или нещо такова...
Професионални 3,678 прегледа
Следващ →

Още вицове

Софиянски пак ще се кандидатира за кмет на София. Явно кинтите от предишните мандати са свършили. В ресторанта: - Донесете ми, моля, девет големи коняка… Благодаря ви. А сега махнете първия и последния. - Защо? - Първия трудно влиза, а от последния оглупявам. Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема: - Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото. Вторият каубой подема: - Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване. Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа. Психиатър вижда, че един от болните виси на тавана. - Вече цял месец е там - обяснява му един от санитарите. Мисли се за полилей. - Веднага го свалете от там! нарежда психиатърът. - Добре съгласява се санитарят. Но с какво ще си светим довечера? В едно от произведенията си Александър Дюма-син бил употребил израза "болезнена празнина". Искайки да го подиграе, един критик го запитал в компания: - Какво разбирате под понятието "болезнена празнина"? Аз нищо не разбирам. Според мен празнината не може да бъде болезнена. Всички от компанията с голям интерес очаквали какъв ще бъде отговора на Дюма. Писателят попитал критика: - Господине, никога ли не ви е боляла главата?