Събота, 24 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 9°

Всички категории

През първата брачна нощ спокойствието на младоженците бива нарушено от настойчиво звънене на вратата. Крайно недоволен младоженеца отваря вратата. Без да казват нищо влизат четирима мъже носещи един ковчег на рамо, влизат в спалнята, обикалят в кръг и излизат от апартамента. Младия мъж, недоумяващо пита: - Абе вие какво, бе? Да не сте напълно полудели? Един от четиримата му отговаря: - Извинявай, приятел! Просто в коридора не можем да вземем завоя...
Оценка 0 от 0 гласа
На поп Ставри му откраднали колелото и отива нашия при селския кмет и казва -Кмете да знаеш в село има крадец откраднаха ми колелпто. Кмета се почесал по темето умувайки и му казал. -В Неделя на службата като почнеш да четеш десетте божи заповеди и като стигнеш до Не кради, се огледай из църквата дали някой ще си наведе главата и ще се засрами ако има такъв да знаеш той ще е крадеца. Минала службата и след няколко дена попа и кмета се срещат. -Какво стана дядо попе разбра ли кой е откраднал колелото? -Не ама като стигнах до Не пожелавай жената на ближния, се сетих къде съм го оставил.
Оценка 5 от 1 гласа
Заекът тича из гората. Стига до една полянка, а там вълка се налива - водки, ракии, джин, мастика... всичко на куп! - Куме, зарежи тая работа! Тръгвай с мен да бягаме за здраве! Станал вълка и тръгнал да тича и той. Стигнали друга полянка. Там лисицата опънала на един дънер 10 линийки и шмърка. Заекът: - Тръгвай с нас, Лисо! Остави тия неща! Вредни са! Послушала го лисицата, тръгнала да бяга с тях. Бягали, бягали, по едно време видели глигана - седнал под едно дърво и си търси здрава вена. Заекът: - Глиганчо, няма кяр в тая работа, брат. Тръгвай с нас да тичаме за здраве! Станал глигана и затичал подир тях. В това време, в небето си летели волно две лястовици. Едната питала другата: - Какво става там долу? - Какво, заекът пак се е напушил и се ебава с животните...
Оценка 0 от 0 гласа
Когато дъщеря ми беше много малка ние с татко й й задаахме разни детски гатанки, но тя все неможеше да ги отгатне. И един ден за пореден път се убедих в детската оригиналност. Пак се шегувахме с нея и се смеехме, но тя като че ли се беше ядосала от това все да не може да отгатне. Тогава каза: - Сега аз ще казвам: Мъничко, червеничко - невидимо! Що е то? С баща й веднага заизброявахме всичко възожно червено, а тя само стоеше пред нас и много доволна не сваляше усмивка от лицето си. Тогава си признахме, че незнаем отговора, а тя гордо заяви: - Е, как незаете? Това е домат скрит зад ъгъла! И до днес си го припомняме и се радваме, а на тези които зададем гатанката немогат да позаят.
Оценка 0 от 0 гласа