Петък, 23 октомври 2026 | Първомай Ясно небе 19°

Всички категории

Моето гадже умря...Не бях на себе си от мъка и се заклех да й остана верен в нейна памет. В началото не беше трудно. Моята мъка беше толкова голяма, че даже не можех да си помисля да целуна друга. Но скоро едно момиче почна да проявява интерес към мен. На първо време се съпротивлявах. - Ти си много красива, - казах й, - но е адски рано. Извинявай. Но моите думи не я спряха. Тя продължи да ми се усмихва и кокетливо да премигва палаво с дългите си мигли. В следствие на което, аз се предадох и се озовах в обятията й. И в този момент свещеникът ни помоли да напуснем църквата. Каза, че нашето шепнене, мляскане и хихикане по време на опелото пречи на другите опечалени.
Оценка 0 от 0 гласа
Гробище. Погребение. Бригадирът на гробарите забелязва, че от джоба на покойника стърчи 50-доларова банкнота. - Пешо! - обръща се той към един от подчинените си. - Я забаламосай нещо опечалените. Пешо започва да отвлича вниманието, а бригадирът се навежда и взема банкнотата. В този момент покойникът го хваща за ръката и казва: - Данъчна полиция. Проверка - контролно погребение! - Ти си върши твоята работа, а аз моята...-казва гробарят и забива първия пирон в капака на ковчега...
Оценка 0 от 0 гласа
Лорд Джон се връща от лов. На вратата го посреща неговият верен слуга Джеймс, който му съобщава: - Лорд Джон, лейди Мери, вашата съпруга, е във вашата семейна спалня с някакъв непознат джентълмен! - Джеймс, донеси, моля те, сабята ми. След като получава сабята си, лордът влиза в спалнята и след няколко секунди оттам се чува неистов вой. Лорд Джон излиза спокоен и казва на своя слуга: - Джеймс, донеси памук за господина и тирбушон за жена ми!!!
Оценка 5 от 2 гласа