Вторник, 20 октомври 2026 | Първомай Облачно 16°

Всички категории

Млада булка решава да изненада съпруга си, който е в командировка и купува гардероб за новата им спалня. Донасят го, сглобяват го-всичко точно. Тъй като живеели в близост до жп релси, при всяко преминаване на влака, гардеробът започвал да трака. Възмутена, жената се обажда във фирмата и моли някой да дойде да го оправи. Идва майстора, оглежда гардероба - нищо. - Ще вляза вътре, за да мога да разбера откъде идва проблема, докато минава влак. Не щеш ли, в този момент се прибира младоженеца... Вижда гардероба и веднага се усъмнил. Отваря и какво да види - непознат стои вътре. - Какво правиш тук, бе?!? - Ако ти кажа, че чакам влака, няма да ми повярваш...
Оценка 0 от 0 гласа
Отива японският посланик на гости на семейство Костови. Посрещат го, сядат на масата, Елена поднася любимата си супа от коприва, Иван отваря сладка приказка. По едно време японският посланик сочи стената, на която виси снимка на двете дъщери на Костов: - Близначки? - Не, не, едната е по-голяма. Минава известно време. Посланикът пак поглежда снимката: - Близначки? - Абе нали ти казах, не са близначки! - тросва се Иван. - А-а, близначки - уверен е японецът и сочи Елена - С тая жена никой няма повтори.
Оценка 0 от 0 гласа
Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
Оценка 0 от 0 гласа