Решили дядо и баба да се праскат за последно...
Рекла бабата:
- Абе дядо, той не може се надърви бре! Кво, ша ми праскаш като ти е мек... ?
Дядото упорит:
- Два молива ш’му сложа за шини, с тиксо ш’го вържа и пак ш’ти го набутам!
Речено-сторено, сложил дядото два молива отстрани, вързал ги с тиксо, мушнал цялата конструкция и единият яйчник казал на другия:
-На тез години мислех, че всичко съм видял, братле, ама на носилка да го вкарват ми е за сефте...
Около 1840 година един български духовник, познат като поп Йовчо от Трявна, изготвя летопис на българските владетели. За този летопис научаваме от обширна публикация на Петко Рачов Славейков в „Сборник за Народни умотворения“ от 1890-1891 година. Славейков живо се интересува кои са източниците, но докато е жив поп Йовчо пази това в тайна. След неговата смърт Славейков получава целия архив на духовника, но в него е само летописа и никакви извори. За нивото на познание на поп Йовчо съдим по думите на търновския фанариотски владика Иларион Критски - „Един косъм от брадата на поп Йовчо струва повече от всички попове в търновската епаршия.“
В студиото гостува Александър Стойчев- езотерик и изследовател на българската духовна култура и история.
Коментари (1)
Вход