На около 145 километра северно от Сан Франциско, по суровото крайбрежие на Калифорния, се намира място, което изглежда като пренесено от съвсем друга епоха. Сред гигантски секвои и стръмни скали над Тихия океан се издига дървена крепост с православен параклис – останка от времето, когато Руската империя има своя колония в Калифорния, разказва BBC. Днес Форт Рос е исторически парк, но преди повече от два века мястото е било център на руско селище, известно на руски като Крепость Росс.

То съществува между 1812 и 1842 г. и представлява най-южната точка на руската колониална експанзия в Северна Америка.

Историята на мястото остава сравнително неизвестна дори сред самите американци.

„Повечето калифорнийци знаят за испанското и мексиканското минало на региона, но почти никой не знае, че руснаците също са имали колония тук“, посочва пред изданието антропологът от Калифорнийския университет в Бъркли Кент Лайтфут. По думите му това е своеобразната „забравена империя“.

От Аляска към Калифорния

Руското присъствие в Северна Америка започва много преди основаването на Форт Рос. През XVII и XVIII век руски търговци и ловци преминават през Сибир и достигат Тихия океан, а постепенно започват да създават постоянни селища в Аляска.

През 1799 г. цар Павел I предоставя монополни права на Руско-американската компания – частно дружество, което на практика поема управлението на руските владения в Аляска. Основният бизнес е търговията с кожи, особено ценните кожи на морските видри. Проблемът е, че руските колонии в Аляска трудно могат да произвеждат достатъчно храна. Студеният климат ограничава земеделието, а населението започва да изпитва сериозен недостиг на провизии.

Затова руснаците поглеждат на юг – към по-топлата Калифорния, където могат едновременно да осигуряват храна за Аляска и да търгуват с испанските колонии.

Първият важен контакт идва през 1806 г., когато директорът на Руско-американската компания Николай Резанов пристига в залива на Сан Франциско. Той успява да договори доставки на храна за гладуващите руски колонии. Но Резанов забелязва и нещо друго – северното крайбрежие на Калифорния е слабо защитено от испанците и предлага Русия да разшири влиянието си на юг.

Според историците именно руската експанзия в Аляска до голяма степен стимулира Испания да укрепи присъствието си в Калифорния. Създадени са военни постове в Сан Диего, Санта Барбара, Монтерей и Сан Франциско, за да бъде ограничено руското и британското проникване.

Крепост над Тихия океан

През 1812 г. руските планове стават реалност. 25 руснаци и около 80 местни ловци от Аляска се установяват на високото плато над Тихия океан в днешния окръг Сонома. Там е изградена дървена крепост по модел на сибирските селища. Тя е защитена от палисада, висока около 3,6 метра, а в нея са разположени казарми, складове и оръдия. Мястото е избрано заради стратегическото си положение – от високия бряг руснаците могат да наблюдават океана и да се защитават при евентуална атака. Такава атака обаче никога не се случва.

Напротив – руснаци и испанци постепенно изграждат отношения на търговско сътрудничество. И двете империи са на границите на своите огромни владения и се нуждаят от стоки, които другата страна може да осигури. По този начин Форт Рос постепенно се превръща в много повече от военен пост. В разцвета си колонията има около 60 сгради и население от близо 400 души.

Сред тях има руснаци, жители на Аляска, европейци, представители на местните народи и хора със смесен произход. Работят земеделци, ловци, дърводелци, ковачи, бъчвари и други специалисти.

Място, където се срещат различни народи

Колонията се превръща в едно от най-разнообразните селища в Калифорния за времето си. Алеути и жители на остров Кодиак ловуват за Руско-американската компания, докато местни жени от Калифорния живеят заедно с тях. Хора със смесен руски, европейски и местен произход се женят за представители на племената кашая помо и крайбрежните мивок.

Според археолога Крис Кимзи руснаците се различават от някои други европейски колониални сили и не поставят „цивилизоването“ на местното население като основна цел. В района има православен храм, работилници, пекарни и бани. Повече от 130 руснаци, жители на Аляска и местни жители на Калифорния са погребани в старото руско гробище.

Особено важна част от икономиката е търговията с кожи на морски видри. Те са изключително ценни и се изнасят към Китай, Европа и испанските владения в Калифорния.

Руснаците строят първите кораби и засаждат първите лозя

Форт Рос се превръща и в един от първите индустриални центрове в региона. В местните работилници се строят кораби, произвеждат се тухли и стъкло, изработват се метални изделия и дори вятърни мелници. Част от майсторите са привлечени от далечни места като Финландия и Хаваите.

Руснаците използват пристанището, за да превозват стоки и провизии към останалите си владения. Оттам отплават лодки и каяци към по-голямото пристанище на юг при днешния залив Бодега и към ловните станции край островите Фаралон.

Колонията оставя след себе си и неочаквано земеделско наследство. През 1814 г. руснаците започват да отглеждат овощни дървета, а през 1817 г. засаждат първите лозя в района на днешния окръг Сонома.

Днес Сонома е един от най-известните винени райони в САЩ. В региона има повече от 425 изби.

Амбициите на Москва стигат още по-далеч

Но Форт Рос не е замислен само като база за снабдяване на Аляска. В определен момент руските власти започват да обсъждат и по-мащабна експанзия по западното крайбрежие на Северна Америка. През 1821 г. цар Александър I издава указ, с който Русия претендира за контрол над територии, простиращи се от Аляска към днешния Орегон.

Вашингтон реагира остро. Джон Куинси Адамс, който по-късно става шестият президент на САЩ, предупреждава Москва, че американският континент вече не може да бъде поле за нова европейска колониална експанзия. Този спор се превръща в един от елементите, допринесли за оформянето на доктрината „Монро“ – основен принцип на американската външна политика, насочен срещу бъдеща европейска намеса в Западното полукълбо.

Експериментът се проваля

Въпреки амбициите си Форт Рос не успява да постигне двете си основни цели – да носи достатъчно печалба и да осигурява храна за руските колонии в Аляска.

До началото на 20-те години на XIX век прекомерният лов почти унищожава местната популация на морски видри. Земеделието също се оказва много по-трудно от очакваното. Гъстата крайбрежна мъгла и нашествията на гризачи ограничават добивите, като между 1826 и 1833 г. годишното производство на пшеница е едва около 13 тона.

Постепенно става ясно, че поддържането на колонията е прекалено скъпо и неефективно. През 1839 г. Руско-американската компания сключва договор с британската Hudson's Bay Company за снабдяване на руските владения в Аляска от бази в северозападната част на Северна Америка.

Така основната причина за съществуването на Форт Рос изчезва.

През 1841 г. швейцарският емигрант Джон Сътър купува сградите и активите на колонията за 30 000 долара. Част от дървените конструкции са разглобени и използвани за изграждането на ново селище край Сакраменто.

Само седем години по-късно откриване на злато в земите на Сътър поставя началото на Калифорнийската златна треска.

Следите от руското присъствие остават

Макар руската колония да просъществува едва три десетилетия, следите от нея продължават да се откриват в Калифорния.

Един от най-известните квартали на Сан Франциско – Russian Hill – носи името си от руски гробове, открити там по време на Златната треска. Исторически знак в района на Бодега Бей отбелязва мястото, от което руснаците са отплавали към своята столица в Аляска – Новоархангелск, днешния Ситка.

И самата река Russian River носи спомен за руското присъствие. Руснаците я наричали Славянка и я използвали като един от основните пътища за придвижване и експлоатация на ресурсите в региона. Днес долината на реката привлича повече от милион посетители годишно заради природата и винарните си.

Форт Рос днес

Самият Форт Рос е запазил необичайно самотно и почти сюрреалистично усещане. Историческият парк се намира на около 19 километра от най-близкото населено място и далеч от мобилни комуникации.

На територията му са възстановени части от крепостта и селището, а параклисът „Свети Николай“ е сред най-старите православни сгради в Западното полукълбо.

Районът се намира върху разлома Сан Андреас и голяма част от оригиналните дървени конструкции са унищожени от земетресението от 1906 г., което разрушава и Сан Франциско. Въпреки това археологическите находки и възстановените сгради дават представа за живота в руската колония.

Форт Рос остава малко позната глава от историята на САЩ – период, в който руската империя се опитва да се закрепи по тихоокеанското крайбрежие, търгува с испанците, развива производство, засажда лозя и дори обмисля по-мащабна експанзия в Северна Америка. Днес от тази амбиция са останали дървените стени на една крепост, православният кръст над малкия параклис и имената на места, които продължават да напомнят, че руската история в Северна Америка не приключва с Аляска.