Подготвят се сериозни промени в сектора на потребителските кредити у нас. Новият законопроект, с който България въвежда европейската правна рамка, поставя под засилен контрол бързите заеми и разширява обхвата за потребителски кредити до 100 000 евро.

Предстои текстовете да бъдат разгледани от Парламента, където могат да претърпят допълнителни корекции. Законопроектът предвижда няколко основни реформи, насочени към защита на потребителите от свръхзадлъжнялост.

Напълно се забранява изпращането на предварително одобрени кредитни карти, ако клиентът не ги е поискал изрично. Финансовите институции няма да имат право едностранно да увеличават лимитите по карти или овърдрафти. Премахват се и предварително отметнатите полета при онлайн кандидатстване, за да се предотврати мълчаливо съгласие за допълнителни платени услуги.

Кредиторите ще са длъжни щателно да оценяват кредитоспособността на кандидатите, преди да отпуснат сумата. Целта е да се спре практиката да се теглят нови бързи заеми за покриване на стари дългове – проблем, който често задълбочава финансовите затруднения на гражданите.

При кандидатстване през интернет, където одобрението се извършва автоматично от софтуер, кредиторите ще са длъжни да уведомяват потребителя за това. Законът регламентира и правото на кандидатстващия да поиска човешка намеса и повторно преразглеждане на решението.

Въвеждат се по-строги изисквания за търговските съобщения. Рекламите вече няма да могат да създават илюзията, че заемът е „допълнителен доход“ или че автоматично ще реши финансовите проблеми на клиента. Рекламни послания като „0% лихва“ ще бъдат подложени на детайлен преглед. Кредиторите и посредниците ще трябва да предоставят ясна преддоговорна информация, за да може потребителят лесно да прецени не само месечната вноска, но и крайната сума, която ще трябва да върне общо.

Телефон на изплащане, електроника, онлайн покупки и други стоки, които се плащат на части, все по-често се предлагат чрез различни схеми за разсрочено плащане. Част от тези услуги попадат в разширения обхват на новия закон. В него са включени определени краткосрочни и безлихвени кредити, включително продукти от типа „купи сега, плати по-късно“. Това означава, че за определени BNPL продукти ще се прилагат изисквания за информацията за условията, цената и задълженията на клиента. Причината е проста: за потребителя начинът, по който е представено плащането, не променя факта, че той поема финансово задължение.

Проектът предвижда нови изисквания за разрешение и регистрация на кредитни посредници, както и за определени кредитори, които досега не са били обхванати от подобен режим. Комисията за защита на потребителите трябва да води регистър на кредиторите и отделен регистър на кредитните посредници. Предвидено е КЗП да предоставя и съвети на потребители, които изпитват затруднения при изпълнението на финансовите си задължения.

По-строгите изисквания могат да ограничат нелоялни практики и да направят условията по-прозрачни. В същото време по-високите изисквания към оценката на кредитоспособността могат да означават и повече откази за хора с ниски доходи или вече натрупани задължения. Този риск е част от по-широкия въпрос за достъпа до легален кредит. Ако определена група потребители бъде извадена от регулирания пазар, остава въпросът дали това ще намали задлъжнялостта или част от хората ще потърсят средства извън него.