– Г-н Кулов, разкажете за Вашата платформа, която обединява и разпространява информация в една голяма част от Южна България? Как се роди идеята за този проект и, доколкото разбирам, той е успешен? Как го постигате, ако не издаваме някоя професионална тайна?

-Сайтът Кърджали бг вести на който аз съм главен редактор е част от групата „Еском Медия Груп“ със седалище в гр.Хасково.В нея са включени 7 регионални сайта и регионална телевизия.Тя покрива областите Хасково,Кърджали,Смолян,Перник и част от област Пловдив.Групата е създадена от фирма оператор на интернет и телевизия.Сайтовете в нея имат независима редакционна политика.Не са зависими от държавни или общински институции.Това позволява по обективно отразяване на регионалните проблеми.

  Сайтът Кърджали бг вести съществува от 2010 г.През годините тай се утвърди в медийната общност в Кърджали.В момент когато регионалните печатни издания агонизират ,той е алтернатива.В Кърджали изобилстват сайтове.За съжаление част от тях са  зависими от общините,което се отразява на редакционата им политика.В Кърджали напоследък се наблюдава политическо противопоставяне,което се отразява и на медиите.Често се срещат поръчкови материали.

  Работих дълго време в най-стария регионален всекидневник „Нов живот“.Там ни учеха,че успехът идва с професионализма.А той се гради на обективност.Това поражда доверие,което е безценно във века на информацията.

– Това ли е начинът да се запази значението на регионалната журналистика в класическия ѝ вид – уточнявам това, защото все повече социалните мрежи изместват нейното значение в надпреварата за бързина при излъчването на новината?

 -Начинът да се запази регионалната журналистика е да се опира на професионализма и доверието.Регионалните медии следва да поднасят проверена и обективна информация.Това ги откроява в информационния поток в социалните мрежи.Доверието е безценно.То се изгражда с години ,а може да бъде унищожено с една или няколко публикации.Важно е и друго.Оцеляват сайтовете,които са близо до аудиторията.В които принципите на агенционната журналистика са водещи-кратки ,ударни материали редуващи се с теми от социалните мрежи.Регионалните медии не могат да останат в страни от темите на деня ,които задават социалните мрежи.Те трябва да представят професионално тези теми,да ги разработват,ползвайки официални източници,т.е. да инстуциализират информацията.В това е силата им.Социалните мрежи трябва да се ползват да укрепва силата на регионалните медии,както е налице и обратния процес.

– Освен рейтинга, който е важно икономическо условие за една електронна медия, каква е ползата от светкавичното публикуване на информация, която може да носи ползи, но и вреди, ако не е достоверна?

-Рейтингът в общи линии се изгражда върху бързината на реакции на регионалните медии и достоверността на информацията.Факт е,че жълтите медии изпреварват сериозните в реакциите.В повечето случаи информацията е анонимна,гради се на слухове.Понякога се оказва и невярна.За съжаление,това не ерозира влиянието на жълтите медии.При сериозните регионални медии е важна достоверността.Колкото повече публикациите се опират на проверени източници,с цитиране на тези източници,толкова по добре.Сериозните читатели оценяват,това,че им се поднася информация от проверени и неанонимни източници.

– Като медия, която държи на задължителното журналистическо условие – информацията да се проверява най-малко от два източника, как се справяте с факта, че исканата от медията информация идва от пиарите на съответната институция едва след два-три дни, а в някои случаи и след повече?

-Кърджали е областен център,където не само институциите-общински и държавни имат пиари.Пиари имат и училищата.Всички те желаят не само да предоставят официализирана информация,но и да контролират публикуването й.В същото време,когато регионалните медии прояват инициатива към определена тема,пиарите имат претенции,официалната информация да мине през тях,преди да се публикува.Това често води до факта,че регионалните медии,особено жълтите интерпретират по-свой начин тази информация.Това нарушава принципите на истинската журналистика за безпристрастно отразяване на събитията.Факт е,че всички страни в регионалните информационни потоци,се стремят да доминират,да контролират.Това определено затруднява обективното отразяване на събитията  и проблемите на регионално ниво.

– Как ще коментирате факта, че ръководствата на регионални поделения на държавни институции отказват да дават информация и да правят коментари по местни и регионални проблеми, преди да получат разрешение от централните пресцентрове на институциите? Това не е ли дискриминация към регионалната журналистика, към хората извън столицата, както казвам: „България не е само жълтите павета“?

-През последните години стана практика,когато регионална медия отправи запитване по конкретна тема към местна държавна структура,да се иска разрешение от отделите за връзки с обществеността на конкретната институция на национално ниво.За сега не ни е отказвана информация поискана пряко или чрез местния пиар.Факт е обаче,че тя се бави поне няколко дни.Все пак за предпочитане е,защото може да се цитира национален източник.Което също изгражда доверие.Рейтингът на регионалните медии се изгражда и заради връзките им с национални институции.

– При подготовката за нашия разговор прочетох, че през последните месеци в страната са били проведени доста дискусии, отнасящи се до сериозните проблеми пред местните и регионалните медии, които се отразяват и на техния журналистически продукт. Според Вас какво е мястото на държавата в намирането на решения на част от проблемите, или тези форуми ще си останат вид социален отдушник за нас, представителите на местните и регионалните медии?

-Наскоро БТА организира чрез регионалните си офиси широка онлайн дискусия за регионалните медии.Бяха поканени в офисите водещи журналисти от регионалните медии.Получи се интересен дебат.За съжаление,столичани предпочитаха да се чува техния глас ,а не този на провинцията.Поставените проблеми в по-голямата си част не бяха от компетенцията на БТА.Аз препоръчах държавната агенция да стане инициатор на проект за обучение на журналисти по етническите и демографски проблеми,предвид демографската катастрофа.Имаме нужда от професионално отразяване на етническите процеси в страната.Гласът ми бе пренебрегнат.

– Според Вас как проблемите, които изпитват местните и регионалните медии, рефлектират върху регионалното развитие в страната? Посочете примери, ако имате такива.

-Проблемите,които имат местните и регионални медии,са отражение на националните.Факт е ниското заплащане,липсата на качествени кадри,застаряването на журналистите,загуба на доверие.Загубата на доверие в регионалните медии,е част от загубата на доверие към държавните институции като цяло.Падането на рейтинга им повлича и по-нисък рейтинг на държавните институции и политическата класа като цяло.

– Какъв е изходът и има ли изобщо такъв?

-Кризата с регионалните медии е част от кризата в страната.Нежеланието да се води държавна политика за тяхното оцеляване повлича негативни последици.Можем да се поучим в това отношение от съседни страни като Турция и Гърция,където държавата подпомага регионалните медии.В Турция дори това е държавен приоритет.Там добре разбират,колко е важна ролята на регионалните и местни медии,които са най-близо до хората и често се ползват с по-високо доверие от националните.

Въпросите зададе:Минка Минчева

В.“Росица“

Севлиево