Всъщност Николов не е страдал особено, защото е лежал в общежитието в Казичене, което е с лек режим, включително с ползване на отпуск.

Не знам дали Кристиан е навършил 30 години. Животът е пред него. Преди катастрофата е учил в Германия, вероятно и сега ще поеме в посока чужбина. Няма проблем, защото родителите са заможни и ще финансират желанието му.

Вече с дипломи в ръка младият мъж ще започне работа в престижна фирма. Има как да стане. Ще се влюби, ще създаде семейство, ще стане баща. Все прекрасни неща.

Питам се: Как ще обясни на своите деца, че след пиянски запой, употреба на дрога и с много над разрешената скорост е убил човек, който спазвайки закона, е спрял на червен светофар?

Какъв точно родител ще бъде Кристиан, ако реши да спести на семейството и децата си, какво чудовищно нещо е извършил на Великден през 2020 година?

Ще сподели ли с колеги на фирмени партита „бях се освинил и убих невинен човек“?

Съдиите, които спазиха буквата в закона и го пуснаха да продължи живота си, дали са убедени, че това е справедливостта, както я разбират хората?

Не мога, а и нямам сили да опитвам да си представя, как се чувстват всички близките на жертви на катастрофи, причинени от пияни и дрогирани безхаберници? Утре и убийците на техните деца, сестри, братя, бащи и майки ще напуснат затвора, ако въобще влязат в него, и ще се смесят с хората по улиците, моловете и курортите. Няма да ги разпознаят, защото те ще са весели, бодри и свободни, като всички останали, защото ще са загърбили мъртвите. Мъртвите заради тях.

Съчувствам на близките, приятелите и колегите на Милен Цветков, но не се сещам за нито една утешителна дума. Милен го няма. Няма ги неговите идеи, предавания, спорове и планове за бъдещето. Всички тези неща бяха размазани на онзи светофар. От един самонадеян и безотговорен тип. 

Такъв е животът, често казваме в България без да се замисляме, колко цинично е това. Не, не е такъв животът. Но някъде в раздадените карти се спотайват неврастеници, самодоволни и нахални хора, които смятат, че животът е отреден за тях, а другите са само фон.

Не могат да ме убедят магистратите, амнистирали съвсем законно Кристиян Николов, че така е редно и справедливо.

Справедливо за кого?

Сигурен съм, че след някой месец Кристиян ще седи зад волана на чисто нов мощен и скъп автомобил. Мама, тате – някой ще се погрижи за това. Нещо като компенсация за преживените тревоги и неудобното легло в Казичене.

Нещата у нас винаги продължават по този начин.

„Най-висшето право е най-висша несправедливост.“ (Summum ius summa iniuria), казвал Цицерон. Означава прекалено буквалното и формално прилагане на закона, без оглед на контекста и човечността. А това може да доведе до жестока несправедливост.

Огнян Борисов