Той обаче предупреди, че рискът от безредици остава, а протестните шествия ще бъдат извън централните части на градовете. По-рано вътрешният министър Лоран Нуниез също определи събота като ден с висок риск от насилие между демонстранти и полиция. Очаква се ограниченията, включително полицейският час в някои райони, да останат в сила, за да се предотвратят грабежи и вандализъм.

Недоволството започна с протести на гимназисти, които блокираха училища заради липсата на учители, лошото състояние на учебните сгради и проблеми с платформата за кандидатстване във висши учебни заведения. Постепенно към демонстрациите се присъединиха синдикати и участници в движението на „жълтите жилетки“, а исканията се разшириха към поскъпването на живота и качеството на обществените услуги. По време на предишни демонстрации в страната имаше грабежи, палежи и вандалски прояви, което доведе до засилени мерки за сигурност и ограничения върху протестите.

На този фон правителството прокарва законопроект, който предвижда участници в демонстрации да бъдат задължавани да плащат до 10 000 евро за нанесени щети, дори когато не са ги причинили лично. Това би било възможно, ако са протестирали в близост до извършителите или са били част от същата група. Предложението предвижда и по-широко използване на дронове за наблюдение на демонстрациите. Сенатът трябва да обсъди законопроекта тази седмица.

Льокорню определя мерките като необходими след последните случаи на насилие и разрушения. Опозицията обаче е разделена по въпроса. Крайнодясната „Национален сбор“ на Марин льо Пен подкрепя идеята и настоява извършителите да носят финансова отговорност за щетите. Льо Пен използва темата и в кампанията си за президентските избори догодина, обещавайки да възстанови реда във Франция.

Левицата и синдикатите предупреждават, че законопроектът може да ограничи основното право на мирен протест. Според представители на радикалната левица и комунистите рискът от високи финансови санкции може да възпре хората да участват в демонстрации, дори когато не са извършили нарушения. В общо писмо до вестник „Монд“ леви синдикати и френската Лига за правата на човека определиха предложението като сериозна заплаха за свободата на събранията.

Критики предизвикаха и ограниченията, наложени от властите върху местата за провеждане на демонстрации, включително забраните за събирания пред училища и в централните части на градовете. Макрон не е обявявал извънредно положение, но правозащитници предупреждават, че поредицата от ограничения вече сериозно засяга гражданските свободи.

Правителството е под натиск да предложи конкретни решения на проблемите в образованието и да осигури средства за ремонти на училищата, за да предотврати нови блокади. Същевременно протестите се превръщат в по-широк сблъсък за границите на държавната власт и правото на гражданите да изразяват недоволството си.