Великобритания удължи до 26 февруари 2027 г. действието на генералния лиценз, който позволява определени трансакции с четирите български дружества на руския петролен концерн „Лукойл“. Решението дава възможност компаниите да продължат дейността си при условията на британския санкционен режим. Разрешението обхваща „Лукойл България“, „Лукойл Нефтохим Бургас“, „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Лукойл – България бункер“.

Лицензът позволява извършването на плащания и други трансакции, свързани с дейността на дружествата, при определени условия. Целта е техните търговски партньори и обслужващи финансови институции да могат да работят с тях, без да нарушават британските финансови санкции.

Първоначално разрешението е издадено на 14 ноември 2025 г. и впоследствие е удължавано няколко пъти. Последното удължаване е от 28 октомври 2026 г.

САЩ също удължиха разрешението

По-рано през октомври американското Министерство на финансите удължи до 24 април 2027 г. разрешението за определени трансакции с българските дружества на „Лукойл“.

Британските и американските лицензи не отменят санкциите срещу руската петролна група. Те предвиждат изключения, които позволяват определени операции да продължат за ограничен период.

Какво се случва с продажбата на международните активи?

След налагането на санкциите „Лукойл“ започна процедура за продажба на международните си активи.

На 29 януари 2026 г. компанията обяви споразумение с американския инвестиционен фонд Carlyle за продажбата на Lukoil International GmbH, чрез която притежава международните си активи. Сделката обаче не получи необходимото одобрение от американските власти.

Споразумението е изтекло в края на юли. На 9 октомври Carlyle потвърди, че вече не работи активно по придобиването, съобщи Reuters.

Междувременно продължава интересът на други потенциални купувачи. Според публикации на Financial Times, цитирани от Reuters, сред тях е американският милиардер Тод Боули, който е получил подкрепа от американското правителство и инвеститори от Персийския залив за евентуална оферта.

Продажбата на международните активи остава зависима от разрешение на американските санкционни власти. Действащият американски лиценз за преговори позволява обсъждане на условия и сключване на условни споразумения, но не разрешава самото прехвърляне на собствеността без отделно одобрение.