Огромен слой океанска вода е започнал да става по-солен и по-плътен с намаляването на антарктическия морски лед, обръщайки тенденция, продължила десетилетия, съобщава Nature Climate Change.

Международен екип от учени от Университета на Мелбърн, Индийския научен институт и Университета на Саутхамптън докладва резултатите в списанието, предупреждавайки, че промяната може да повлияе на начина, по който океаните в Южното полукълбо пренасят топлина, кислород и въглерод под повърхността. Промяната е значителна, защото океанът помага за забавянето на атмосферното затопляне, като абсорбира топлина и въглероден диоксид.

Изследването се фокусира върху Антарктическата междинна вода – широк воден слой, формиран в Южния океан, който се разпространява в други океански басейни. Нейните свойства зависят отчасти от сезонния цикъл на морския лед – когато ледът се топи през лятото, той добавя прясна вода към океанската повърхност, променяйки съдържанието на сол и плътността. Преди 2016 г. разширяването на морския лед увеличаваше този сезонен приток на прясна вода, но повтарящите се загуби на лед след 2015 г. прекъснаха този модел и тласнаха слоя в обратна посока.

От 2016 до 2024 г. учените идентифицираха рязко преминаване към по-солена, по-плътна и по-дълбока вода. Скоростта на обратния процес беше поразителна, защото засегна голяма океанска водна маса в рамките на години, а не постепенно в продължение на векове. Анализът се базираше на програмата Argo – глобална мрежа от роботизирани плаващи сензори, които многократно измерват океанските условия и позволяват наблюдение на промени под повърхността, недостъпни за сателитите.

Изследователите предупреждават, че съществуващите климатични прогнози могат да пропускат някои ефекти на тази промяна върху затоплянето на дълбокия океан и регионалните морски нива. Авторите подчертават, че проучването не установява срив на глобалната циркулация, а идентифицира наблюдавана промяна в важен воден слой и механизъм, чрез който продължаващата загуба на морски лед може да преобрази океанското поведение. Проследяването на тези процеси ще бъде ключово за разбирането как се развива способността на океана да буферира климатичните промени през следващите десетилетия.