Държавата разширява социалната подкрепа, но цената е все по-голяма зависимост на осигурителната система от данъците. Над 45% от разходите на държавното обществено осигуряване вече се покриват с трансфери от централния бюджет. Това показва одит на Сметната палата за социалните плащания от бюджетите на социалното министерство и на държавното обществено осигуряване в НОИ за периода 1 януари 2020 г. - 30 юни 2026 г.

Според одита социалните плащания растат значително по-бързо от икономиката и приходите в държавата. Това подобрява защитата на уязвимите групи, но създава сериозен риск за публичните финанси. Осигурително-социалната система става все по-скъпа и негъвкава и губи финансовата си самостоятелност, предупреждават експертите и препоръчват по-задълбочени предварителни оценки на въздействието.

7,4 млрд. евро за социални помощи

За 6,5 г. по осем специални закона от бюджета на социалното министерство са изплатени 7,4 млрд. евро. Подпомогнати са над 5 млн. случаи и лица, като най-много средства - около 4,4 млрд. евро, са насочени към хората с увреждания и личната помощ.

Одитът откроява три промени, силно увеличаващи разходите. От юни 2023 г. социалните помощи вече се изчисляват на базата на линията на бедност, а не на гарантирания минимален доход. Така основата скача от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. и достига 764 лв. през 2026 г. Това разширява кръга на правоимащите и води до ръст от 110% на изплатените помощи по Закона за социално подпомагане, достигнали 145 млн. лв. през м.г.

Обвързването на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата, която за периода 2020-2026 г. се увеличава двойно, води до скок на разходите за асистенти от 202 млн. лв. през 2020 г. на 1,3 млрд. лв. през 2025 г.

Третата мярка е отпадането през 2023 г. на доходния критерий за еднократната помощ за ученици в 1. и 8. клас и разширяването ѝ до всички ученици от 1. до 4. клас. Плащанията нарастват почти 9 пъти - от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.

Осигуровките не смогват на разходите

Още по-сериозен е проблемът в държавното обществено осигуряване. Промените в максималния и минималния осигурителен доход, пенсионната формула и начина на определяне на обезщетенията подобряват доходите на хората, но увеличават зависимостта на системата от държавния бюджет.

Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват - от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. на 14,87 млрд. лв. през 2025 г. Според одиторите това се дължи основно на увеличението на минималния осигурителен доход, минималната заплата и инфлацията, а не на икономически растеж. За периода броят на осигурените лица нараства едва с 6,4%.

Увеличението на минималния осигурителен доход нараства с въведения автоматичен механизъм (50 на сто от средната брутна работна заплата за 12 месеца) за определяне на минималната работна заплата от 2023 г. Скокът за осигуряващи и самоосигуряващи се е около 77%. Това обаче увеличава и разходите, тъй като минималният осигурителен доход е база за изчисляване на различни обезщетения.

В същото време разходите на ДОО нарастват с 91% - от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г. За 2026 г. се очаква да достигнат близо 30 млрд. лв. Покритието им със собствени осигурителни приходи пада от 59,9% на 54,9%. За балансирането на системата през 2025 г. са необходими над 12 млрд. лв. от централния бюджет - повече от 45% от всички плащания на ДОО.

Пенсиите поглъщат все по-голям дял

Делът на пенсиите в общите разходи на ДОО нараства от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г. Според одита нормативните промени в пенсионната формула и при определянето на обезщетенията водят до изпреварване на разходите спрямо приходите с над 17 процентни пункта.

Сред основните фактори са увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж на 1,35 от декември 2021 г., довело до преизчисляване на всички пенсии и допълнителен разход от 449,1 млн. лв. през 2022 г. През юли 2022 г. COVID добавките от 60 лв. са включени в основния размер на пенсиите. Така временната подкрепа става постоянен разход, а следващите индексации по швейцарското правило се изчисляват върху по-висока база - 10% вместо 6,1%. През октомври същата година са преизчислени и пенсиите на 928 000 души, което генерира постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лв. годишно.

Минималната пенсия нараства с близо 188% за периода, изпреварвайки значително кумулативното увеличение на средния размер на пенсиите от 155%. В резултат 45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия. Според одиторите това обезсмисля в известна степен реалния осигурителен принос и демотивира хората да се осигуряват върху действителните си доходи.