ВАШИНГТОН -- Белият дом очерта предложение за европейска рамка за сигурност, наред с гаранции за сигурност за Украйна, докато администрацията на Тръмп се готви за тристранни мирни преговори с Украйна и Русия в Абу Даби следващата седмица.

Пратеникът на президента на САЩ Доналд Тръмп, Джаред Кушнер, подробно описа инициативата в публикация в социалните мрежи от 5 ноември, след дискусии в Брюксел с украински, натовски и европейски представители.

Предложената рамка включва постоянни консултации по въпросите на сигурността, комуникация при кризи, по-голяма военна прозрачност, реципрочни мерки за намаляване на рисковете от ескалация и дългосрочно споразумение за европейска сигурност и стабилност.

Кушнер заяви, че инициативата ще зачита суверенитета и териториалната цялост на всяка страна, като никоя държава няма да има право на вето върху избора или съюзите на друга държава в областта на сигурността. НАТО, добави той, ще остане централна за европейската колективна отбрана.
Тихата контраофанзива на Украйна: Вътре в операция „Вивалди“

Съобщението дойде след срещата на Тръмп на 5 ноември в Белия дом със специалния пратеник на руския президент Владимир Путин, Кирил Дмитриев. Тръмп заяви, че вярва, че „голямо, красиво споразумение“ може да е близо и предположи, че то може да включва не само Украйна, но и „цяла Европа“.

„Това ще бъде голямо споразумение и ще включва повече от Украйна“, каза Тръмп пред репортери, прогнозирайки, че „всички ще бъдат във възторг“.

Кушнер заяви, че консултациите ще продължат чрез така наречения формат „Шел Бей“, в който участват Украйна, НАТО, Европейският съюз и други европейски партньори, като Русия също ще участва в мирните преговори.

Проблеми със сигурността

Предложената връзка между гаранциите за сигурност на Украйна и по-широката европейска архитектура за сигурност предизвика въпроси от руски специалисти относно обхвата на инициативата и нейните последици за НАТО.

Глен Хауърд, президент на фондация „Саратога“ и дългогодишен стратег за Русия, заяви пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че съобщението на Кушнер може да има за цел да увери Украйна и европейските ѝ съюзници, че Вашингтон не изоставя интересите си, докато оказва натиск върху Русия преди преговорите.

Но Хауърд каза, че позоваването на по-широка европейска архитектура за сигурност е особено обезпокоително.

Той посочи забележките на съветника по външната политика на Кремъл Юрий Ушаков от миналата седмица, в които той призова за връщане към позицията на НАТО отпреди 1997 г., преди алиансът да се разшири в Източна Европа и балтийските държави.

„Откога Русия има думата за бъдещето на НАТО и разрушаването на източния фланг?“, попита Хауърд, задавайки въпроса какви отстъпки би предложила Русия в замяна.

Той предупреди, че дори поставянето на позицията на НАТО на масата за преговори може да създаде прецедент за Русия и бъдещите администрации на САЩ.

Хауърд сравни потенциалния подход с Мюнхенското споразумение от 1938 г., което позволи на нацистка Германия да анексира част от Чехословакия срещу обещанието на Хитлер да не предявява повече териториални претенции, позовавайки се на по-широки опасения относно позицията на администрацията на Тръмп спрямо Русия, включително коментари на висшия служител на Пентагона Елбридж Колби, призоваващ балтийските държави да смекчат антируската реторика.

Той също така предположи, че френската и британската подготовка за евентуално разполагане на мироопазващи сили в Украйна, както и дискусиите за пренасочване на газ през Украйна, биха могли да бъдат част от по-широка стратегия, свързана с преговорите.

Джон Хърбст, бивш посланик на САЩ в Украйна и старши директор в Евразийския център на Атлантическия съвет, също изрази малък оптимизъм относно предстоящите разговори.

Той цитира неотдавнашното изявление на руския външен министър Сергей Лавров, че Русия няма да прави компромиси, и съобщенията за назначаването на Владимир Медински за ръководител на руската делегация в Абу Даби. Медински преди това е ръководил руски преговорни екипи, без да постигне пробив.

Хербст заяви, че европейското участие може да помогне за поддържане на подкрепата за Украйна и да насърчи Вашингтон да заеме по-силна позиция. Той обаче предупреди, че европейските усилия за влияние върху администрацията имат ограничено въздействие в сравнение със способността на Кремъл да повлияе на Тръмп.

Той постави под въпрос защо Вашингтон се фокусира върху следвоенните споразумения за сигурност и деескалация, преди да получи смислен ангажимент от Русия за спиране на бойните действия.

Хербст предположи, че отказът на Русия да направи отстъпки е подтикнал администрацията на Тръмп да търси напредък в други области, вместо да оказва по-голям натиск върху Кремъл.

Предизвикателството, каза той, е да се създадат гаранции, достатъчно силни, за да успокоят украинския президент Володимир Зеленски, но не толкова обширни, че Русия да отхвърли споразумение.

„Това е невъзможна задача“, каза Хербст пред RFE/RL, твърдейки, че Русия не иска сериозни гаранции за сигурността на Украйна, докато Киев се нуждае от тях за оцеляването си като независима държава.

За Хербст, смислен пробив би бил ясен руски ангажимент за спиране на бойните действия, което той смята за малко вероятно. Той каза, че Путин все още се стреми към контрол над Украйна и иска Тръмп да убеди Киев да предаде останалите контролирани от Украйна части от Донбас.

Неспособен да завземе територията военно, Путин би могъл да продължи да атакува украински градове и гражданска инфраструктура, за да принуди Киев да се предаде, каза Хербст.

Очаквания за Абу Даби

Тристранните преговори между САЩ, Украйна и Русия са насрочени за 10-11 ноември и ще бъдат първите подобни мирни преговори от февруари насам, според Кушнер.

Марк Темницки, външен сътрудник в Евразийския център на Атлантическия съвет, заяви пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че очаква постепенен напредък, но не и пробив.

Основните пречки, каза той, остават териториалните спорове и следвоенната сигурност на Украйна.

За да бъдат гаранциите за сигурност надеждни, Вашингтон и европейските столици трябва да се споразумеят как ще бъдат прилагани и кой ще финансира възстановяването на Украйна.

Групата на Световната банка, Европейската комисия, Организацията на обединените нации и украинското правителство оценяват нуждите от възстановяване на близо 588 милиарда долара през следващото десетилетие.
„Избягахме от ада“: Жителите на Олешки стигнаха до Украйна след години в разкъсвания от война град

Разтреперващи от радост, роднини на украинци, преживели години под руска окупация почти без храна, вода или електричество, се втурнаха да посрещнат своите близки през сълзи в Чернигов на 31 октомври.

Евакуацията на жителите последва локално прекратяване на огъня между Украйна и Русия, договорено с посредничеството на първата дама на САЩ Мелания Тръмп.

Темницки също предупреди, че Вашингтон не може просто да предложи на Украйна членство в ЕС като част от споразумение. Решението е на всички 27 държави членки на ЕС.

Двама високопоставени европейски дипломати във Вашингтон заявиха пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода на 5 ноември, че европейските лидери не вярват, че Русия е готова да направи истински отстъпки по отношение на Украйна или европейската сигурност.

Паралелни дипломатически усилия

Последната дипломатическа активност съвпадна с няколко други инициативи, насочени към набиране на скорост към постигане на споразумение.

На 5 ноември първата дама Мелания Тръмп беше домакин на руски и украински представители в Белия дом, за да отбележи шестдневно прекратяване на огъня, за което тя помогна да се постигне в окупирания от Русия град Олешки в Херсонска област на Украйна. Близо 800 души бяха евакуирани по време на паузата в боевете, обявена в края на октомври.

„Избрахме човечността пред войната“, каза Мелания Тръмп, призовавайки страните да използват инициативата, за да намерят общ език чрез загриженост за цивилното население.

Междувременно Зеленски пристигна в Испания за разговори за укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна и срещи в кулоарите на иберо-американската среща на върха. Той каза, че са планирани допълнителни контакти с американски представители преди преговорите в Абу Даби.

„Координираме действията си с нашите партньори, за да постигнем конкретни резултати по въпросите на сигурността и следващите стъпки към мир“, написа Зеленски в социалните мрежи.

Срещата на Тръмп с Дмитриев привлече внимание и защото руският пратеник остава под санкции на Министерството на финансите на САЩ от 5 ноември.

Американски служител заяви пред Радио Свободна Европа/Радио Свобода, че това не е първата среща на двамата мъже в Белия дом и отхвърли предположенията, че санкциите са попречили на Дмитриев да пътува до САЩ, заявявайки, че са били издадени разрешения за освобождаване от санкции, за да се улесни посещението. Не е обявено официално решение за премахването му от списъка със санкции.

    От Алекс Рауфоглу