Понеделник, 16 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 14°

СЗО предупреждава: Резистентността към антибиотиците застрашава бъдещето на медицината

1,098

Разпространението на антимикробната резистентност застрашава бъдещето на съвременната медицина въпреки постигнатия напредък в борбата с бактериите, устойчиви на лекарства. За това предупредиха високопоставени представители на Световната здравна организация (СЗО), цитирани от АФП.

Според организацията все повече държави предприемат мерки срещу антимикробната резистентност, но напредъкът в превенцията, диагностиката и правилната употреба на антибиотици остава твърде бавен, за да бъдат изпълнени международните цели до 2030 г.

Бактериите отдавна развиват устойчивост към лекарствата, предназначени да ги унищожават. Масовото използване на антибиотици в хуманната медицина, животновъдството и производството на храни обаче ускорява този процес, превръщайки антимикробната резистентност в една от водещите причини за смъртни случаи, свързани с инфекциозни заболявания в световен мащаб.

„Антимикробната резистентност е широко разпространена и застрашава бъдещето на съвременната медицина“, заяви Жан-Пиер Ниемази, временно изпълняващ длъжността ръководител на отдела за антимикробна резистентност в СЗО.

„За разлика от COVID-19, който беше много видим, инфекциите, устойчиви на лекарства, отнемат човешки животи от години, без да го забелязваме и без да вдигаме тревога така, както би трябвало“, подчерта той.

Само през 2021 г. антимикробната резистентност е била пряка причина за смъртта на над един милион души, а с нея са били свързани още около 4,7 милиона смъртни случая, сочат данните на СЗО.

Девет от десет държави имат планове, но малцина ги изпълняват

Проучване на СЗО, проведено тази година в 183 държави, показва, че близо девет от всеки десет страни вече разполагат с национални планове за действие срещу антимикробната резистентност.

За сравнение, през 2017 г. такива планове са имали едва около четири от десет държави.

Въпреки това само 42 страни са съобщили, че разполагат с план, който е едновременно финансиран, реално изпълняван и подложен на мониторинг.

„Държавите напредват на всеки етап, но темпото трябва да бъде ускорено, за да бъдат постигнати целите за 2030 г.“, заяви Праваша Пракаш, технически експерт по антимикробна резистентност в СЗО.

Липсата на диагностика задълбочава проблема

Една от основните слабости в борбата с резистентните инфекции остава ограниченият достъп до диагностични изследвания.

Само 36% от държавите разполагат с национална референтна лаборатория, способна да изследва резистентността при всички бактерии и гъбички, наблюдавани от СЗО.

Този резултат е далеч под поставената цел от 80% до 2030 г.

„Без изследвания лекарите са принудени да лекуват, без да знаят каква е причината за инфекцията и кой антибиотик ще подейства“, обясни Силвия Бертаньоло, ръководител на наблюдението на антимикробната резистентност в СЗО.

Последните глобални данни показват, че през 2023 г. една от всеки шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции, докладвани на организацията, е била резистентна към антибиотиците, използвани за лечението ѝ.

В отговор СЗО обяви въвеждането на два нови инструмента, предназначени да помогнат на държавите да подобрят диагностичните си възможности.

Първият определя какви изследвания трябва да бъдат достъпни на всяко ниво от здравната система, от центровете за първична медицинска помощ до специализираните болници.

Вторият обединява 73 лабораторни процедури, обхващащи целия процес от вземането на проби до идентифицирането на причинителите на инфекциите и определянето на тяхната чувствителност към антибиотици.

До 39 милиона смъртни случая до 2050 г.

СЗО изчислява, че антимикробната резистентност може да причини около 39 милиона смъртни случая до 2050 г.

Организацията предупреждава, че разработването на нови лекарства не успява да се справи с темповете, с които микроорганизмите развиват устойчивост към съществуващите терапии.

Затова е необходимо значително подобряване на употребата на вече наличните антибиотици, както и засилване на превенцията.

Сред основните мерки СЗО посочва предотвратяването на инфекциите, ваксинацията, подобряването на достъпа до чиста вода и санитарни условия, както и правилната употреба на антимикробни лекарства.

Организацията подчертава, че без ускорени и координирани международни действия все повече инфекции могат да станат трудни за лечение, което ще постави под заплаха постиженията на съвременната медицина. 

 

Сподели

Коментари в сайта (0)

Все още няма коментари. Бъди първият!

Вход