Моята жена работи в секретен завод, нощни смени, карат ги да пият, за да не помнят с какво се занимават...нищичко не помни, идва си всяка сутрин - едва си стои на краката...но носи добри пари....
Той ми звънна рано сутринта. Плачеше. Обясняваше ми се в любов. А аз горката мълчах. Мълчах и се опитвах да си спомня къде се натрясках снощи, и кой е този нещастник, който ридае в слушалката…