Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 15°
80-годишен мъж бе осъден на двадесет години лишаване от свобода. В последната си реч, той се обърна към съдията: - Ваша чест, благодаря Ви за доверието!
Черен хумор 2,568 прегледа
Следващ →

Още вицове

София. Околовръстно шосе. Катаджия спира "Бентли" движещо се със скорост два пъти над разрешената. "Бентли"-то спира, бавно се отваря затъмненото стъкло. Катаджията: - Петров, пътна полиция. Документите, моля. От стъклото се подава ръка с банкнота от 100лв. Катаджията ги прибира и казва: - Лек ден! Постарайте се да не нарушавате правилата... През прозореца се подава ръката с втора банкнота от 100лв. - И, бъдете внимателен, след два километра има други колеги... Друга 100-левка. Катаджията след, като поглежда номера на колата: - Аз работя тук вторник и четвъртък от 08.00 до 17.00 часа. Запомнил съм номера на колата - тогава можете да карате, както си искате... Отново 100 левка. - Бъдете жив и здрав, вие и децата Ви! Успех в бизнеса, кучето Ви да печели награди на всички изложения... Пак се подава ръката със съответната банкнота... Катаджията я прибира, стои известно време, след това се прокашля, застава мирно и казва с тържествен глас: - А сега - стихотворение.... Попитали радио Ереван: - Може ли, престъпник да стане политик? Радиото отвърнало: - Може, но в обратният ред. Червената шапчица, Дан Симънс - Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора. - Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва. - Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е? - Да. - Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори? - Клонките на кленовете те поеха в последния момент. - Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах? - Погрижих се за това. - Какво е това място? - Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп. Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката… Макар мълчанието да е злато, както казват, старай се тази мъдрост сам да нарушиш. Че две неща са неразумни - да мълчиш, щом трябва да говориш и да говориш в мига, когато трябва да замълчиш. Говори сега щом можеш - та нали ще дойде време цяла вечност да мълчиш! Оптични кабели за България: На всеки 10 см. подчертан надпис: "Внимание! Не съдържа мед!!!"