Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 15°
Във влака от Бургас се возят двама човека. Запознават се. - Аз съм психолог. - Аз съм мутра. Абе ти щом си психолог, можеш ли да познаеш, за какво си мисля. За всяко познаване ще ти давам по 100 долара. - Ама аз съм психолог, а не ясновидец... - 100 долара бе, брато. Хайде напъни се малко! - Ами ти идваш от Бургас, сигурно си бил там на почивка. Значи си мислиш, колко добре си си починал... - Супер, на ти 100 долара. Давай нататък! - Щом си бил на почивка, сигурно си водил и жена. Сега мислиш за нея... - Браво, на ти още 100 долара! Продължавай! - Сигурно не ти се прибира вкъщи... - Още 100... - А щом не ти се прибира, сигурно там е жена ти... - Още 100... - И сега се чудиш, да я застреляш ли, или не... - Стоп, човече! На ти 1000 долара! - Що 1000 бе, кво толкова, мисъл като мисъл.... - Не, това не беше мисъл, това беше идея...
Разни 2,815 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една Блондинка започнала работа в един магазин. На следващия ден, в магазина влезнала една баба. Бабата се запътила директно към касата и попитала Блондинката. - Момиче, може ли един хляб! А Блондинката погледнала въпросително възръстната баба и й казала. - Какво да може един хляб??? Надпис на железопътен прелез: "Влакът минава оттук за 14 секунди, независимо от това дали вашият автомобил се намира върху релсите или зад бариерата". Минавайки край един магазин, полицай видял дълга опашка. Попитал последния: - За какво чакате, гражданино? - Не знам... всички чакат... Полицаят влязъл в магазина и задал същия въпрос на първия от опашката. - Па язе се наведох да си вържем опинците, а ка се обърнах, що да видим - опашка! - засмял се Вуте. - Добре де, а сега що не си тръгнеш? - Макя, да не съм луд! Язе съм първи! Умрях от страх, ти казвам! Аз изобщо нямаше да се кача в това такси, ама нямаше други. Само като видях шофьора и ми настръхна новата прическа за 25 лева. Страшен, ти казвам! А бе... Изглеждаше като човек, дето изсмуква меда директно от пчелите! Докато ме возеше, не гъкна. Половин час до вилата - пълно мълчание и Цеца Величкович до дупка! Едвам издържах. Стигаме на вилата, поглеждам... И какво да видя! Забравила съм си портфейла. Едвам си отворих устата да му кажа. А той нищо не казва. Само слезе от колата и отвори багажника. Извади едно старо одеало, постла го на тревата до колата, стои и ме гледа с един такъв рошав поглед. Изтръпнах! Ама какво правите? - викам - недейте така, моля ви се! Три деца имам. А той ме гледа още по-рошаво и ми вика: - Ти имаш три деца, ама аз имам 30 заека. Късай трева и хвърляй в одеалото! ...В момента, когато седнеш на Новогодишната маса и вдигнеш първата чаша интуитивно търсиш с очи опцията:"Save as.." :-)))