Чапай и Петка бягали от белогвардейците и стигнали до запустяла къща край една гора, пред която имало кладенец. Скочили в кладенеца и решили да се правят на ехо. Дошли белогвардейците, огледали се и казали:
- Къде ли са? Може би в гората…
- …в гората, в гората - се чуло откъм кладенеца.
- А може би са в къщата…
- …в къщата, в къщата - пак се чуло от към кладенеца.
- А може би са на полето?
- …а може би са на полето, на полето…
- А може и да са в кладенеца…
- …а може би са на полето, на полето…
XVIII век.
Кавалер в камизола и бели чорапи къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - не ме обича...
XIX век.
Джентълмен в сюртук и цилиндър къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - естествено. Ще ми даде - няма да ми даде...
XX век.
Мъж в сини джинси къса листенцата на маргаритка и си говори:
- Обича ме - на кой ли му дреме. Ще ми даде - естествено. Ще ми стане - няма да ми стане...
XXI век.
Същество от неопределен вид гледа маргаритката на ICQ и чете на монитора: "Аз те обичам! Аз те искам! Хайде да се срещнем!" и си говори:
- Мъж? Жена? Активен? Пасивен?