Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула – онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова…
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де…
Вуте преди командировка казва на Пена, която била мераклийка:
- Когато ми изневериш, слагай по едно зърно в чинията.
След две седмици се връща и гледа три зърна ориз.
- Жено, браво на теб, много си се въздържала!
В този момент се връща синът от училище.
- Слава богу, тате, че се върна! Омръзна ми за ям сутлияш!