По времето на самураите живял един могъщ император, който имал нужда от нов главен самурай. За този престижен пост се появили трима кандидати – японец, китаец и евреин.
- Покажи ми какво можеш – заповядал на японския войн императорът.
Самураят пуснал една муха от кибритена кутийка и с мълниеносен удар на меча разсякъл насекомото на две.
- Браво – похвалил го владетелят.
Втори бил китаецът. Той също пуснал една муха от кибритена кутийка и с два светкавични удара на меча я насякъл на четири парчета.
- Отлично – възхитил се императорът.
Разбрал, че не е в свои води, евреинът решил да опита същия номер и пуснал една муха от кибритена кутийка. Той размахал меча си, като че ли знаел какво прави, но насекомото продължавало да бръмчи из стаята.
- Но мухата не е мъртва – учудил се императорът.
- Може и да не е – отвърнал евреинът, – обаче ако се вгледате внимателно, ще видите, че е обрязана.
Една жена карала корса по магистралата, когато колата се повредила. Малко по-късно спряло едно порше и шофьорът предложил да го изтегли.
- Ако карам прекалено бързо, свирни с клаксона - казал собственикът на поршето.
Поршето потеглило и след няколко километра го настигнал един корвет.
- Басирам се, че мога да те изпреваря, както теглиш онова нещо - извикал шофьорът на корвета.
Собственикът на поршето приел предизвикателството и двете коли се понесли по магистралата.
Двама пътни полицаи смаяно зяпнали, когато автомобилите профучали покрай тях.
- Видя ли поршето и корвета, дето караха един до друг? - попитал единият.
- Да - отвърнал другият.
- Ами онази малка корса, дето летеше помежду им и надуваше клаксона, за да го пуснат да мине?