- Прочетохте ли стиховете ми? - пита млад поет редактора.
- Да. И знаете ли, сред тях има едно стихотворение, което дори и Гьоте не би могъл да напише!
- О, много ме ласкаете! А кое е това стихотворение?
- Онова, за телевизора.
Жаргонен сонет
Езикът ни, брат, е адски готин -
за плямпане направо е трепач!
То мухабети, лафове страхотни -
пинизи и за густо, и за плач!
Но най ги кльопам звънките му звуци,
когато се попържаме - върха!
Надай уше и те ти кеф на буци -
фелацио жестоко за духа!
Език на Кондьо, Джаго и Камата,
на Джанго Зе, Ъпсурт и Уикеда!
Ти, намбър уан от всички на земята,
каква ли почест аз да ти отдам?
... След всичкото, което прозвуча,
ще взема в твоя чест да помълча.