Сряда, 7 октомври 2026 | Първомай Облачно 15°
На митницата в аерогарата пристига мъж с два куфара. Митничарят посочва първият куфар и пита: - Какво има в този куфар? - 25 милиона лева. - ? - Това са пожертвования! - скромно казва мъжът. - Вие сигурно имате много голяма организация? - пита митничарят. - А, не, работя сам! - Тогава, сигурно сте ги събирали много време? - Ами, около три месеца. Митничарят недоумява, а мъжът пояснява: - Отивам в тоалетната. Когато някой дойде да пикае, аз го хващам за оная работа, вадя нож и моля за пожертвование. - И дават ли? - О, дават и то щедро. - Добре, а какво има в другия куфар? - Разбирате ли, някой не дават....
Семейни 4,020 прегледа
Следващ →

Още вицове

Свикнал съм искрено да давам по мъничко от своето сърце, но често лошо го раздавам и после ги събирам по зрънце. Не ми тежи от тази теорема, че всеки гледа обич да краде, но ми тежи,ч е всеки алчно взема и нищичко не ще и да даде... Някога в едно село пристигнал чужденец.Той попитал хората там какво може да го впечатли в това малко китно селце.Отговорили му: Еееееее там на край селото, в една схлупена къщурка има един, който с патката си троши орехи.Почудил се нашия човек, отишъл и видял един, който като хване пищова си и троши орехчетата и останал изумен. След 30-40 години нашия човек отново минавал през същото село и попитал за трошача на орехи-"там е, там е, но вече е стар"-отговорили му.Влязъл той в къщата и какво да види- оня трошел с патката си кокосови орехи "Абе, Чиче,какви ги вършиш бе"-попитал го... "Старост-нерадост, Синко - не виждам ги вече" Диалог насред Копенхаген. Датчанин: - Чужденец ли сте? - Вие сте чужденец, а аз съм американец! Качват се двама едри мъже в автобуса. Единия пита другия: - Имаш ли билети? - Не. - Значи ще се наложи да бием контрольора. Доктор към пациента: - От какво се оплаквате? - Докторе, не мога да заспивам вечер. - Ами опитай да броиш овце. Е, вече няма такива количества, но опитай. - Опитах, не става... И... тогава се започна. - Какво се започна? - Да стрелям, докторе. - ??? - Ами вечер като си легна, затворя очи и започвам да стрелям. - Гледаш новините, нали? - Да, и вестници чета... Та започвам да стрелям, докторе, ей така - с много стръв и страст. А на мушката - разни сенки. Приличат ми на днешните управници, депутати и разни партийни активисти. Стрелям, стрелям и... заспивам. Започнах преди десетина години със снайпер, после минах на автомат, а сега съм вече на лека картечница. Чувствувам, че скоро ще трябва да минавам на тежка кратечница. - Минавай! И ме запиши в разчета! - Докторе, и ти ли?! - Мамка им!