Бай Ганьо разправя спомени от едно свое пътуване
пред приятели:
- Играеме значи покер с англичанин, американец и французин.
Печеля първото раздаване с една тройка.
Обръщам картите на масата да ги покажа, но англичанинът казва:
- Не прави това господине, нали сме джентълмени, ние си вярваме.
И като ми тръгна една карта от тогава...
- Остави ме! – изсумтя недоволно Симона – Не виждаш ли, че гледам. Това е “Брулени хълмове”, класика...
- Не ме интересува този тъп любовен филм– рече презрително Георги и я хвана за пищните, изпълващи късата и прилепнала блузка гърди – Аз искам да си поиграя с твоите хълмове.