Червената Шапчица, Роджър Зелазни
Червената Шапчица застина. Вълкът се вгледа напрегнато в нея - някой се опитваше да се свърже с нея чрез картата й.
Внезапно пред очите на момичето изникна баба й. Тя се намираше в някакво черно място, изпълнено със странни шумове и зад гърба й се плискаха зелени лениви вълни.
- Помогни ми! - извика бабата. Но върху връзката се стовари нечия силна воля и я прекъсна. Червената Шапчица се опита да проследи натрапника, но колкото по-далеч отиваше, толкова по-силно я засмукваше черният кладенец без нищо в другия си край и накрая тя с последно усилие се откъсна и се върна в реалността.
Точно в този момент Вълкът замахна с меча си.
По татово време милиционер спира жена, която кара с привишена скорост:
-Ще трябва да пишем акт, другарко. -а тя се моли:
- Моля ви, не ми пишете акт, мъжа ми не знае, че съм взела колата и ако се пребера с акт ще ме спука от бой.
Милиционера се смилил и казал:
- Хайде от мен да мине, дай 10 лева и си отивай. -тя ровила, ровила в чантата и :
-Ами нямам 10 лева....
Милиционера се намръщил но казал:
-Добре, от мен да мине, дай 5 лева и бягай. - тя пак се заровила в чантата и след малко тъжно казала:
- И 5 лева нямам.
-А така ... и какво правим сега? -вече ядосан попитал милиционера.
-Ами освен да свалям гащите и..... Тоя я огледал и рекъл:
-А, че те няма да станат на жената!