из "Червената шапчица", Лоис Макмастер Бюджолд
Изведнъж по тялото му преминаха конвулсии и вълкът се замисли болезнено: "Това ли е моето призвание, моята съдба, моята болка, моята диагноза. Спри, не сега, недей отново…"
С изпотени лапи Вълкът събра остатъците от своята чест и трескаво почука на вратата.
Два свещеника поставят на пътя табела с надпис: "Спри, краят вече е близо! Обърни, докато още не е късно! ". Покрай тях с голяма скорост профучава джип, шофьорът крещи и размахва юмрук:
- Проклети сектанти, писна ми от вас!
Колата се скрива зад завоя, от където се чува грохот и трясък. Единият свещеник казва на другия:
- Май беше прав, че трябва да напишев просто "Мостът е разрушен".