Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 11°
Истинският джентълмен казва на сутринта на дамата същото, което й е казал вечерта.
Бисери 4,570 прегледа
Следващ →

Още вицове

Разхожда се млад мъж в парка и вижда жена с куче. Приближил се и питал: - Хапе ли? - Не. - А кучето? Един се прибрал вкъщи късничко и намерил пред вратата умряло магаре. Веднага седнал и се обадил на полицията. - И защо заемате линията? - скарали му се оттам. - Тоя телефон ни трябва за по-сериозни работи! Като сте намерили умряло магаре, вземете и го заровете някъде! - Ама нали в такива случаи се съобщава на роднините... Затова звъня... Доктор към пациент: - Пушите ли? - Не. - Жалко. Щяхте да се почувствате доста по-добре, ако спрете цигарите. На кръчмаря в едно село мечока му изял телето и кръчмаря се ядосал намерил най-добрия ловец и му казал отиваш в гората убиваш мечока и една година ядеш и пиеш за моя сметка в кръчмата. Ловеца се съгласил заредил пушката отишъл в гората намерил леговището на мечока решил че мечока е вътре гръмнал два пъти обаче след като гръмнал една лапа го потупала по рамото , обръща се ловеца и гледа мечока а мечока му казал: -Сега какво да те правя да те изям ама не съм гладен сега изядох телето на кръчмаря най-добре да ми направиш една свирка. Ловеца кво да прай навел се свършил работата и мечока го пуснал. Върви си ловеца към селото и си мисли, сега мечока ще разправя какво направих из селото и ще ми се разнесе славата и решил да се върне и да убие мечока. Заредил пак пушката той върнал се до леговището на мечока пак гръмнал 2 пъти и пак една лапа го потупала по рамото обръща се ловеца и гледа мечока а мечока му казал с доволна усмивка : -Абе аз знаех че ще ти хареса ама ..... Ходи си милиционерът през парка. Тъмно е. Приближава един храст, от който се чуват пъшкания и стенания. С плътен и респективен глас пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти, мъжът, да мълчиш , не питам теб. - По-любов! - отговорил му женски глас. Продължил пазителят на реда по пътеката и стигнал втори храст. С плътен и респективен глас пак пита: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - По-любов бе сладък,по-любов! - отговорил му друг мъжки глас. С разбирателен поглед пак продължил по пътеката. Стига трети храст. Запъхтяни стенания. Страст голяма. Задал дежурният въпрос: - Вие там - по любов или насила? - По-любов! - отговорил му мъжки глас. - Ти да мълчиш , не питам теб. - Че кой питаш.То тук друг няма.