Една мутра всеки божи месец карал възможно най-яките коли. То не било Ферарита, то не било МакЛаръни, то не било Поршета. И всичките тези коли му ги давал шефа му. Тъй ама в последния ден от месеца мутрата винаги ги чупел. Един път, втори път, трети път, шефа му вече пред фалит. Последния ден на месеца тоя път шефът решил да се качи при мутрата и да види, какво толкова прави. Качва се той късно вечерта. Мутрата тръгва по магистралата 100 после 130 140 170 200. Шефа почнал видимо да се притеснява за своето здраве, а като се сетил, че е последен ден от месеца бил готов да скочи от колата в движение. Карал си мутрата и по едно време в насрещното два фара на един камион тип ТИР. Мутрата се обърнал към шефа и казал:
- Шефе, шефе гледай ся как ше мина между тея два мотора.
В коридора на болницата. Жена трескаво дочаква излизащият от реанимацията лекар и го пита:
- Докторе, как е мъжът ми?
- Как да Ви кажа... не е добре. Една седмица в реанимацията. После още месец интензивни грижи у дома, трябва да му сменяте подлогата и да го къпете всеки ден, той ще бъде в безпомощно състояние. После още два месеца санаториум и още няколко месеца домашни грижи... това няма да излезе НИКАК евтино... А и той никога няма да се възстанови и няма да може да се движи.
Следва пауза, в която докторът гледа пребледнялата и мълчалива жена, след което продължава:
- Успокойте се, госпожо, шегувам се! Умря мъжът ви, почина!