Вторник, 17 ноември 2026 | Първомай Предимно облачно 11°
Буди се сутринта Генко, а жена му го гушка нежно, целува го, той не може да разбере: - Скъпа, какво ти е? - Тази нощ насън се въртя и викаше "Не, Мерилин!" - А, беше ми се присънил Мерилин Менсън...
Разни 2,824 прегледа
Следващ →

Още вицове

- Здравей, как си. Жива ли е още покойната ти съпруга? Знаете ли, че... ако успеете без да използвате сила или да заплашвате, да извадите от таблото ключовете на полицейския автомобила и кажете, че ще ги върнете след пристигане на представители на медиите не е хулиганство... ---- Румен Петков дори не е хулиганствал, установи проверка Студент отива на изпит, тегли си въпрос и сяда. След малко професорът го вика да отговаря. - По първия въпрос? - Ами, знаете ли, аз цяла нощ се готвих и сега някак си ми излетя от главата. - Добре, по втория въпрос? - Ами, разбирате ли, цяла нощ учих и нещо ми се е объркало всичко в главата. Иначе го учих, сигурен съм, даже задачи решавах. - М-да, в такъв случай ще ви задам допълнителен въпрос - професорът станал и написал на дъската формулата: Н2О.- Какво е това? - Ех, знаех го, ама сега ми изскочи от главата. Иначе ми е до болка познато... - Добре ще ви поскажа малко. Какво пиете? - Ами, да! Разбира се! Това е саламура от кисели краставички! Докато си върви по улицата, Киркор се разминава с непознат мъж. Заглежда го и си мисли... "На тая улица сме четири млади семейства - моето, на Гарабед, на Агоп и на Торос. Значи, аз в момента отивам да чукам жената на Торос. Той уж трябва да е на работа, ама аз знам, че се среща с жената на Гарабед. Гарабед чука жената на Агоп. Това значи, че Агоп е тръгнал да чука мойта жена, докато аз съм "на работа"..." И поздравил: - Добро утро, Агоп! А непознатият се учудил: - Че ние не се познаваме, отъкде ми знаеш името? - Изчислих го! - отвърнал Киркор. Париж. Елисейските полета. На светофар спират 6-литров Мерцедес, 607 Пежо и велосипед. Водачите се поглеждат един друг, удивлението се сменя с бурна радост. Паркират. Хвърлят се да се прегръщат: - Боже мой, Сьома, Ицхак, Хаим, колко лета, колко зими?!... А помниш ли Одеса, а помниш ли нашия двор?! - А леля Песя, А домоуправителя Езра Пинхович... - Каква среща?! В ПАРИЖ! Не, не бива така да се разделим, знам тук на близо едно уютно ресторантче, хайде да отидем, да похапнем, да си припомним миналото. Велосипедистът Симеон се ослушва: - Момчета, това все пак са Елисейските полета, боя се, че това ресторантче няма да ми е по джоба! - Сьома, какво се правиш на дръж ми шапката? Все едно не се познаваме! Спокойно, няма да ядеш...