Един човек си седял в обществената тоалетна. По едно време се оказало, че няма хартия. Човекът разбърникал джобовете си, нищо не намерил, което може да се използва. Принудил се да отиде до другата кабинка да поиска хартия и казал на този, който бил в нея:
- Извинете за безпокойството, при вас има ли хартия?
- Не!
- Добре, ами някакъв вестник, хартия, нешо нямате ли, което да ми свърши работа? Каквото и да е!
- Не, нямам!
- Добре де, не може да нямате нещо за писане поне!
- А, за писане... Има!... Ето ви една химикалка!
Малката Виктория вече закопаваше дупката под дървото в градината, когато иззад оградата се показа приветливото лице на съседа, достопочтения мистъра Уолтър. Заинтригуван от това, какво прави момиченцето, мистър Уолтър вежливо полюбопитства:
- Какво закопаваш там, малката ми?
- Моята златна рибка, сър, - хлипайки отвърна Виктория, - вече я погребах...
Разчувстван от видяното, мистър Уолтър си позволи внимателна забележка:
- Колко голяма дупка за толкова малка нещастна златна рибка?...
Поставяйки последната шепа земя, Виктория неочаквано притихна, а после обърна към добросърдечния съсед своето изкривено от преживяното лице, извика:
- Това е, защото тя е вътре във вашето шибано куче!