Сряда, 28 октомври 2026 | Първомай Облачно 12°
Пилот задрямва зад шурвала...излита в стратосферата. Поглежда приборите и страшно се изплашил. - Господи! - казва. Глас от радиостанцията: - Какво има, сине мой?
Професионални 4,435 прегледа
Следващ →

Още вицове

Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема. - Бях папарак,до сега пих бира и папах раци! - А аз бях баронеса,до преди малко се барахме с Гошо! Дядо му на Иванчо му разказва историята на гр.София. - През 1905г.стана голямо наводнение. Водата заприижда на талази. Аз тогава бях началник на гарата. От министерството ми се обаждаха по телефона и ме караха да докладвам на всеки 10 мин.: - До къде е водата? - До глезените, Г-н Министър! - Спада или се покачва? - Покачва се, вече е до коленете, Г-н Министър! - Вече до къде е? - До под уя ни, Г-н Министър! До тогава гарата се наричаше Уяни, но след това бе преименувана на Подуяни. Ранна утрин. Дъщерята за мляко, тъщата плете, зетят чете вестник. - Извинявай, зетко, - казва тъщата - мога ли да те питам една работа? Ако сега дойдат тука едни турци чалмалии с ятагани и кажат: "Зетко, опъвай бабата или ти режем главата!" Ти какво ще направиш? - Ами, бабо, кво да правя, мил ми е живота. - Че кво чакаш тогава, турци ли да дойдат? Търсенията на душата предизвикват приятелството, нуждите на тялото - желание, а тези на разума - уважение... А трите заедно носят любовта...