Вицет — Първомай

Катаджия спира шофьор, който не е спрял на знак STOP: - Нарушихте правилата за двиежение. Не спряхте на знака. - Ама аз намалих скоростта! - жалва се шофьорът. - Бяхте длъжни да спрете. - Ама аз почти спрях. - Трябваше да спрете напълно. - Е к`ва е разликата? - Разликата е следната. Виждаш ли тая палка? Представи си сега, че те сваля от колата и започна да налагам по главата с нея, а след пет минути те питам: "Искаш ли да спра или да продължавам бавничко?"

Разни 03.10.2017 2,290 прегледа

Следващ →

Още вицове

- Пешо, дължиш ми една стотачка. - Ок, пиши ми на сметката. - Добре, добавям и десет лева. - За какво десет лева? - За откриване на сметка. "Бавни и смирени" - Политически правилната версия на "Бързи и яростни" Младо семейство се нанася в апартамент над възрастна двойка. Минава се месец два, случайно се засичат женските половинки от двете жилища. И не щеш ли се стига до темата за секса ! ! ! Възрастната дама любопитна задава въпроса. - Добре ти си млада. Но как подготвяш твоя мъж за секс ? Жената отговаря. - Лесно. Прибирам се, събличам се гола пъхам се под завивките и моя като влезне само, като помирише и е готов. Възрастната дама, щастлива научила един нов трик решила да го пробва. Свалила дрехите. Загънала ги под възглавницата, пуснала се гола под завивките и зачакала своя любим дядо. Не минало се време главният герои се завърнал от седянката пред блока. С влизането в стаята се стъписал, погледнал странно и с все глас се провиква. Пено къде ми е пушката? Аз ти казвам тука има пор. - Лятото бях на почивка в Испания. Зверска! Петзвезден хотел, ол инклузив, басейн, корт... - А защо "зверска"? - Имаш ли идея, как се държах там?! Един приятел разказва на друг за отпуската си: - Представи си, качвам се на нощния влак във Варна, а в купето аз и една разкошна блондинка. И никой друг! С нея пийнахме... - И? - Какво и? Съблича се тя - жестоко тяло! Такива крака, цици! А какво правихме само... И после изведнъж започна да плаче. Разправя, аз съм такава мръсница, имам си такъв готин мъж, толкова ме обича, толкова ми е верен, а аз да взема така да направя, никога няма да си простя... Така се разкая, че даже и аз се раплаках. - А после? - Какво после? Чак до София, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се, плачеме, чукаме се...