Бай Ганьо пътувал в едно купе с Милейди, французин и англичанин. За съжаление Милейди имала сериозни проблеми със стомаха си и едвам удържала газовете, които напирали. Но поради пътуванео с влак тя не издържала дълго и се изпуснала и то доста звучно при това.
Във купето настанал смут, но англичанина веднага станал и казал:
- Госожице, Господа моля да ме извините, явно стомахат ми не понася яденето от вагон-ресторанта, няма да се повтори.
Но след няма и 5 минути Милейди пак пуснала една пръдня. Този път светкавично реагирал французина:
- Мадам, Господа извиннете и мен навярно и аз съм ял от същото, простете.
Бай Ганьо му писнало от скуката и излезнал от купето, но се върнал, отворил врата и се обърнал към двамата джентълмени:
- Ако тая тука се насере, да знаете че съм аз.
Отива един в някакъв бар, където имало някакви местни посетители. По едно време един от тях казва силно:
- 158!
Всички почнали да се смеят.
След малко друг:
- 248!
Всички пак се смеят. Нашия човек попитал съседа до него:
- Защо се смеете всички? Това са просто числа?
- Ами ние отдавна се срещаме и си разказваме вицове. Но понеже ги знаем всички, сме ги номерирали.
След някоя бира мъжът решил да провери ако той каже някое число и силно казал:
- 523!
Всички избухнали в истеричен смях. Той недоумяваш пак пита съседа до него:
- Толкова ли е смешен този виц?
А онзи (през сълзи):
- За първи път го чуваме!