- Признавате ли - пита съдията, - че сте искали да влезете в театъра в нетрезво състояние?
- Разбира се, че признавам - отговаря обвиняемият. - Ако бях трезвен, това никога не би ми дошло на ум.
- Извинете, бихте ли били така добър, ако не ви затруднява, да кажете колко е часа?
- Уф, че ме стреснахте! Така дълго започна, че помислих - пари ще искаш.просиш.