Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 11°
Една вечерна сутрин станах и реших да ида за сливи, качих се на джанката и започнах да бера ябълки - след като си набрах череши си отидох. Започна да вали дъжд и да пръска през затворения ми прозорец. Седях на един дървен камък и четях изгорял вестник, а един бял негър помпеше задните гуми на влака в ъгъла на кръглата стая. Огладнях и реших да си сипя нещо за пиене. Отидох до печката и си извадих една студена бира в циментова кутия. Сипах си я в една цинкова чаша, но тя имаше дупка и кафето се стичаше по хартиения ми под. Взех един ламаринен парцал и почистих калта. Но кокошката ми беше излязла от кочината и трябваше да я прибера. Взех една желязна пръчка и подгоних прасето, но то започна да ме лае и накрая го вкарах в кокошарника. Сипах на котката малко боб, но тя ме ухапа по крака и заради това цяло лято ходя с лепенка на корема.
Разни 2,207 прегледа
Следващ →

Още вицове

Веднъж изгубиш ли доверие на човека до себе си, трудно може той да си го върне, но нека да бъдем оптимисти. Животните построили магазин в гората. Магазинер станал заека. Един ден вълкът решил да отиде до магазина, за да си купи захар. Отива той до магзина ана вратата надпис "Полов ден". Идва на следващия ден - пак същия надпис. И така цяла седмица. Един ден вълкът пак отишъл до магазина и като видял същия надпис да стои на врата страшно се ядосал. Разбил вратата и намерил заека в склада да лежи . - Зайо какъв е тоя надпис на вратата " Полов ден", бе ? - попитал вълка - Абе Вълчо, какво да ти кажа - заебал съм всякаква работа . - отговорил заека. Жена е на свиждане на мъжа си в затвора и го пита, как живее. - Ами не е съвсем зле. Вярно, храната не е кой знае какво, но поне никой не ме кара да мия чиниите. Върнал се един мъж от командировка... и жена му устроила сцена на вярност. Спиритически сеанс. - Извикваме духа на на Дон Жуан, извикваме духа на Дон Жуан... След някое време почнало да се чува женски смях, а после мъжки глас: - Извинете, сега съм зает, викнете ме малко по-късно.