Закон за управление на отпадъците, България, 2010 година.
Аз произвеждам 19 вида отпадъци в производствената си дейност. Не помня точно, но май 6 от тях са опасни, по смисъла на ЗУО. Все пак всичките 19 отпадъка си ги събирам в оделни контейнери, обозначени и надписани с един биллюк надписи. Опасните ги събирам по особено стриктен начин. Имам договори с фирми, които ги приемат.
Имам програма за управление на отпадъците, която е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА за всяка работеща и неработеща фирмичка в България. тази програма епоследвана от разрешително по чл. 37 от горния закон. И т.н. ит.н.
Защо пиша тези глупости? Защото всичките 19 вида отпадъци се събират на едно място - местното сметище. Там се омешват и отиват в местната река.
България 2010.
Трима тираджии си говорят.
Първият:
-Аз като се прибера в къщи , жена ми ме чака с ракийка и салатка да гледаме някой мач.
Вторият:
-Аз пък като се прибера от дълга комадировка , жена ми ме чака с отворени крака да правим секс.
Третият:
-Хмм... аз като се прибирам, преди да стигна до нас, гася фаровете и двигателят и точно преди нас надувам клаксонът и вземам щангата. Досега само един ми е избягал.