Спокоен есенен следобед. На пейка в парка седят момък и девойка и
играят вечната игра.
- Ох, заболя ме пръстчето! - превзема се девойката.
- Сега ще го излекувам! - казва момъкът и го целува.
- Мина ми, но сега ме заболя бузката! - казва девойката.
- Сега и нея ще излекувам! - казва момъкът и я целува по бузката.
- Сега пък ме заболя ушенцето! - казва девойката.
- И него ще излекувам! - пъчи се момъкът.
На близка пейка седи як, мустакат чичка, който казва:
- А бе, младеж, а можеш ли да лекуваш хемороиди?
Театрално училище.
Преподавател обяснява на студент компютърджия:
- Искам нежност, да изобразите, нежност! А не тази идиотска усмивка! Предствете си, че виждате монитор с OS2, а така е по-добре, сега на монитора е UNIX. Браво! Отлично!
- А сега искам негодувание - преставете си Windows 95, не колега, не искам бяс! Добре, Windows 3.11, не тази скептична физиономия, де! Хайде трябва ми негодувание! Windows NT си представете, не не ми трябва ласкава усмивка! Добре... Представете си, представете си Internet Explorer! O! Отлично изиграно колега!
Хайде сега нещо по ваша инициатива - Microsoft Word! Колега, ама моля ви се колега, не повръщайте в залата!