Алберт Айнщайн умира и отива на небето. Посреща го самият Господ.
- Добре дошъл, Алберт! За нас е чест, такъв велик учен, такава велики формули измислил!
Айнщайн казва:
- Остави ги моите формули. Аз цял живот чакам този миг, та да видя твоята формула - онази, по която направи човека.
Господ се дърпа:
- Това са стари работи, нищо интересно няма, какво толкова...
След дълго настояване Господ дава на Айнщайн едно смачкано листче. Ученият чете внимателно, по едно време се сепва и казва:
- Но, Господи, тук има грешка?!
- Е, да де...
Шефа на борците решава да прати двама от тях във ВУЗ.
След една година отива и гледа единият от тях копае под едно дърво.
- Какво прави тоя, аз не мога да го накарам човек да убие, те го накарали да копае. Какво правиш бе келеш?
- Остави се, шефе, уча математика - карат ме да търся корен квадратен от четири и на - търся го.
- Ами къде е другия?
- Ами той май е в задния двор ама да знаеш май и той учи математика.
Отива шефа и какво да види - оня си изкарал оная работа на един пън, точи брадва и реве.
- К’во пра’иш ти бре?
- Остави се шефе - проплакал втория борец - карат ме да деля член на многочлен.