Червената шапчица, Дан Симънс
- Как се казваш? - попита полковник Канис Лупус, когато напуснаха старата къща с полусрутена мансарда и закрачиха из мъртвата гора.
- Гарнет, - рече сънят му, - или Ръбикъп, както повече ти харесва.
- Гарнет, - прошепна Канис. Погледна нагоре и видя две малки слънца, които се издигаха в синьо-зелено небе. - Това Хиперборей ли е?
- Да.
- Как се приземих? Със задържащо поле? Или парашутът все пак се отвори?
- Клонките на кленовете те поеха в последния момент.
- Нищо не ме боли. Никакви рани ли нямах?
- Погрижих се за това.
- Какво е това място?
- Полянката край къщата на баба ми. Изоставена е преди повече от сто стандартни години. Отвъд този хълм се намират Гробниците на Ловците на Изгубеното Време. Ела! - рече Гарнет-Ръбикъп.
Мъртвата гора завършваше в пустиня. Фин пясък се плъзгаше из море от приведени сенки, една от които трябва да беше Господарят на Болката…
- Докторе, кастрирайте ме!
- Да не сте луд!
- Много ви моля, докторе, направете ми кастрация.
- Е, щом толкова държите.
След като направил операцията, докторът попитал пациента:
- Добре де, бихте ли ми обяснили, защо такъв млад, красив мъж, в разцвета на силите си като вас иска да го кастрират. Та вие можехте да имате хиляди жени.
- Знаете ли, влюбен съм в една еврейка и за да се оженим, трябва да спазя този техен обичай.
- В такъв случай, може би трябваше да ви направя обрязване?
- А аз какво казах?..