Червената Шапчица, Йордан Йовков
Като вълча глутница се спуснаха делибашиите от Узун Кюприя надолу в равното. Напред беше Кармазъ Чалмали с дружината си, а след него, с диви викове и пламнала стръв за кървища и побои, наваляха без ред табуните на Доган бинбаши, Ердем Авджиоглу, Осман Чифчията и други главатари.
Рядко се беше виждало такова страховито сборище: анадолци, зебеци, мамелюци и кюрди, афганци и парси-капсъзи - все хора от кол и въже, едни в дрипи, други - облечени в сърма и гайтани се изсипаха накарай селото и запряха пред къщата на бабата на Кармазъ Чалмалията…
Телефонен звън. Дете вдига слушалката и шепнешком:
- Ало!
От слушалката:
- Майката ти в къщи ли е?
- Да, в къщи е.
- Би ли я извикал до телефона?
- Не мога, заета е.
- Тогава баща ти.
- Не мога, той също е зает.
- А има ли някой друг възрастен?
- Да, полицаите.
- Добре, извикай някой от полицаите!
- Не мога, те също са заети!
- Може би има някой друг?
- Има - пожарникарите.
- И те ли са заети?
- Аха.
- С какво все пак са заети всички?
- Търсят ме...