Четвъртък, 8 октомври 2026 | Първомай Облачно 11°
В час по литература, децата имали задача да напишат разказ на избрана по тях тема. Като няколко минути преди края на часа, няколко деца трябвало да станат да прочетат това което са написали. Като особено силен ученик вдигнали Иванчо на дъската да чете. И той започнал да срича лекинко : - Зима е. Престанало е да вали сняг и земята се е сковала от сухия студ който я обвива ... - Браво Иване, - прекъснала го учителката - ще оправим двойките ! - ... езерото е замръзнало - продължил Иванчо - и вълците се шибат на леда ! - И В А Н Е, не те ли е срам, пак започна с твоите истории, не ти ли е неудобно ? - Е как ще е удобно госпожо ? Нали е хлъзгаво...
Иванчо и Марийка 4,388 прегледа
Следващ →

Още вицове

Манго се прибира в къщи и сяда на масата уморен: - Жина, сипи идна рикия, па после шта праа да умирваш - О, добре ма мъжо, ето ти - сипала му тя. Оня я обърнал и: - Жина, сипи ош идна, па после шта праа да умирваш... Та му сипала още една, но това се повторила седе-осем пъти. Циганина схлупил глава на масата, а Тя: - Ади ма мъжо, нъл штеш да ма праиш да умирвам? Надигнал нашия пияната си глава и махнал с ръка: - Жувей ма жина... Той ми звънна рано сутринта. Плачеше. Обясняваше ми се в любов. А аз горката мълчах. Мълчах и се опитвах да си спомня къде се натрясках снощи, и кой е този нещастник, който ридае в слушалката… Нашите новини - или черни новини, или жълти, или Бойко на бял кон. Една блондинка цял ден тичала до пощата и обратно. Съседът й, който я наблюдавал, накрая излязъл и я попитал: - Абе жено, що толкова често ходиш до тая поща? - Ееее ми съседе, като седна на тоя компютър все ми пише: имате поща, имате поща и аз тичам да вида ква е тая поща, та я носят толко често. Надгробен надпис: "Мила Сара, не идвай толкова често! Нека поне тук да си отдъхна!"