Сряда, 7 октомври 2026
|
Първомай
13°
Предстоящи събития
Изпрати ни новина
Вход
Първомай
България
Светът
Спорт
Първомай
България
Светът
Новини
Любопитка
Пари
Филми
Домашно кино
Гейминг
Наука
Технологии
Музика
Животът
Здраве
Спорт
Обяви
Видео
През. избори 2026
Градове
Хасково
Димитровград
Кърджали
Първомай
Асеновград
Смолян
Перник
eTV
Вицове
›
Професионални
Хотелите в Ню-Йорк оборудват камериерките с паник бутони. Сега тестват различни места за слагане на бутона.
Професионални
03.10.2017
3,750 прегледа
Следващ →
Още вицове
Моята изповед: Сьжалявам че баша ми не е мутра! Сьжалявам че не живеем в кьща в бояна! Сьжалявам че нямаме SL-500! Сьжалявам че родителите ми са разведени! Сьжалявам че уволниха баща ми от работа! Сьжалявам че ми дават по 2лв. на ден! Сьжалявам че не си купувам маркови дрехи! Сьжалявам че вече няма да тренирам понеже нямям пари да си платя таксата. Сьжалявам че не мога да си купя нов G.S.M! Сьжалявам че трябва да се ограничавам в разговорите! Сьжалявам че понякога отказвам да отида на рожденните дни на прияте ли те си понеже сърце не ми дава да поискам пари от татко! Сьжалявам че няма да си празнувам абитюренския бал! Сьжалявам че когато искам да си купя нещо трябва да спестявам от джобните си 2 лв.! Сьжалявам че има хора които цял живот са били богати! Сьжалявам че сьм се родила! Сьжалявам че живея в Бьлгария!
Отива един доктор на посещение в лудницата. Влиза и срещу него търчи един луд със стол. Гонил го и така направили 5 обиколки на лудницата... докато накрая доктора се изморил и спрял. Спира лудият до него, оставя стола на земята и казва: - Заповядайте, седнете...
Директорът на Берлинско училище е на проверка в един от класовете. Взима дневника и чете: - Мустафа Ел Екхзери. - Тук! - Ахмед Ел Кабул. - Тук! - Кадир Сел Охлми! - Тук! - Мохамед Ендахрха. - Тук! - Ми Ха Ел Май Ер! - повтаря директорът и все още никой не се обажда. - Ми Ха Ел Май Ер!!!! - Май съм аз, но се казвам Михаел Майер!
- Мили ученици, зная, че по време на уроците си пращате един на друг смс-и, защото никой, просто така, не си гледа между краката и се усмихва.
Разговор между песимист и оптимист. Песимистът казал: - По дяволите! Дните летят като луди! Преди да се усетиш и месецът е отлетял! Оптимистът: - Да! Отново идва време за заплата!