Ромео бил известен Дон Жуан. Дълги години обикалял той села и паланки и не пропускал да ощастливи някоя и друга хубава булка. Винаги обаче с него бил конят му Викентий. Така станало и сега. Решил Ромео да посети поредната хубавица на селото която щяла да бъде сама цялата нощ. Извикал той верния си кон Викентий и му казал:
- Аз се качвам горе при хубавицата а ти ще стоиш тук под балкона; че ако вземе да се върне мъжът и скачам и бягаме. Речено-сторено. Неминало обаче много време и на вратата се почукало. Без много да мисли Ромео скочил през прозореца. А младата жена попитала:
- Кой е?
- Как кой - конят! Дойдох да кажа, че заваля и ще чакам във входа.
Учителка по зоология показва птича опашка на децата и пита:
- А сега деца, познайте, на коя птица принадлежи тази опашка!
Всички мълчат.
- Иванчо?
Иванчо става и казва:
- Е...а ли му мамата...
- Иванчо, веднага напусни класа и утре да доведеш баща си!
На другия ден, по време на урок по зоология, вратата на класната стая се отваря, появява се някакъв гол задник и отвън се чува мъжки глас:
- А, сега, госпожо Петрова, познайте, на кое дете съм баща...